Kersebleptes, Kersebleptes

Одриски цар, син и наследник на Котис I.

Не успява да преодолее парадинастичните центробежни сили в Одриската държава. Това води както до липсата на контрол над по-голямата част над територията й, която остава под властта на Берисад и Амадок,така и вероятно до загубата на царската титла от К., ако се съди от надписите.

Управляваните от него територии са ограничени на запад от долините на реките Хеброс и Тонзос (с Кабиле), на юг - от Тракийския Херсонес (където Атина владее само Елайус и Критоте) и крайбрежието от Дориск до хинтерланда на Бизантион, на север - може би до веригата на Хемус. Вероятно К. жертва целостта на държавата поради атинската заплаха в Херсонес, като продължава политиката на Котис. През 359 - 357 г. пр. н. е. той успява да задържи владенията си в този район с помощта на наемния пълководец Харидем в битката срещу атинския стратег Кефисодот, когото принуждава с договор през 359 г. пр. н. е. да признае властта му извън Елайус и Критоте. Недоволството на Атина се проявява в отзоваването на Кефисодот и в обявяването му за предател [Demosth., C. Arist.166].

К. преодолява и съпротивата на изпратения в Хелеспонта Хабрий и успява да сключи с него мир през 358 г. пр. н. е., според който К. се превръща в единствен владетел на Херсонес, комуто всички елински градове изплащат мита и данъци на стойност ок. 30 таланта годишно (единица мярка за тежест за благородни метали) [Demosth., С. Arist. 171, 176-178]. В това време атинянинът Атенодор, зет на Берисад, настъпва на изток, за да брани и неговите, и на Амадок интереси. Всъщност, това е в полза на Атина, поради нейния стремеж да има за съюзници слаби тракийски царе.

Според Демостен [C. Arist. 170, 181-183] успехът на Атенодор на Хелеспонта е небивал. К. отстъпва и признава властта на Атина в Херсонес, където успява да задържи само Кардия. Събитието се датира след сключения между Атина, Берисад, Амадок и К. съюзен договор, известен от надпис [IG II, 1, 126]. Според него градовете от втория атински морски съюз са поставени под двойно подчинение чрез задължението си да внасят данъци в касата му и да изплащат традиционния данък на одрисите.

През юли 356 г. пр. н. е. Атина сключва сепаративен съюз с Амадок и с Кетрипорис за съвместен отпор срещу активната агресия на Филип II Македонски [IG II, 127]. Според Диодор [XVI, 22, 33] коалицията се разпада преди да задейства, поради действията на Филип ІІ, който принуждава нейните членове да се помирят с македоните. Всичко това, съчетано с неуспехите на Атика във войната срещу отпадащите от съюза полиси през 357 - 355 г. пр. н. е., води до потвърждаване на атинското гражданство на К. Той иска същата привилегия и за Харидем и тя не му е отказана според Демостеновата реч [C. Aristh. 141].

За тези неща свидетелства и Делфийският декрет в чест на четиримата сина на К., но той може да разкрива и един опит на Филип II чрез Делфи да потърси политически връзки с К. За това говори и походът на пълководеца му Памен през 354 г. пр. н. е., ако се следва сведението на Диодор [XVI, 34, 1-4].

В Маронея, при Филип II, К. изпраща кардиеца Аполонид, който се опитва да настрои царя срещу Атина. Тези преговори са последвани от настъпление на запад срещу Кетрипорис и Амадок и техните наемни командири Атенодор, Симон и Бианор.

Пак в годините преди 351 г. пр. н. е. се датира настаняването на атински клерухи (военни заселници) в Херсонес и известното от Диодор [XVI, 34, 4] отстъпване на К. на градовете там, с изключение на Кардия „поради приятелството му с Атина".

През 352/51 г. пр. н. е. Филип II предприема първия си поход срещу К., като използва и Амадок. Филип стига до Хиерон тейхос и го освобождава, а в помощ на К. Атина изпраща 40 кораба. Те, както и намесата на Харес при Кипсела срещу македонския военачалник Адей, водят до прекратяването на кампанията до пролетта на 351 г. пр. н. е. Подкрепата на Атина обаче е недостатъчна, и К. е принуден да иска мир с Филип II и признаване на властта на Перинт и Бизантион над спорните земи. Един от синовете му е изпратен за заложник в македонската столица Пела.

След военните успехи на Филип II срещу градовете на Халкидическия полуостров, Атина сключва сепаративен мир през 346 г. пр. н. е., според който затвърждава дотогавашните си владения на Тракийския Херсонес. Жертва на Филиповата агресия по Егейското крайбрежие са Маронея и Абдера, а в земите на Амадок е утвърден синът му Терес. Атина се опитва чрез пратеници да привлече и К. за свой съюзник, но Филип ІІ изпреварва това с бърз поход през Дориск към резиденцията на К. в Хиерон орос.

През 346 г. пр. н. е. тя пада в ръцете на Филип ІІ, който е подпомогнат от подписаното в Кардия съглашение. И след 346 г. пр. н. е. К. продължава активни военни действия. Според Диодор [XVI, 71, 1-2] през 344 г. пр. н. е. К. завладява постепенно съседните на Тракия градове и опустошава земите им. Той успява да привлече като съюзник и Терес, с което подтиква Филип II към решителна офанзива. Тя започва през 342 г. пр. н. е. по долината на реките Хеброс и Тонзос, където крайни пунктове на завоеванието му са Кабиле и Филипополис.

След 341 г. пр. н. е. името на К. не се споменава в изворите.

† Маргарита Тачева