Сирм, цар на трибалите

Σύρμος

Сирм се споменава у Ариан (Anab. 1. 2. 2-3; 1. 2. 6), Плутарх (Alex. 11) и Страбон (7. 3. 8).

През 336 г. пр. Хр. Филип ΙΙ е убит в Еге, а Александър III умело успява постепенно да стабилизира властта си в столицата Пела.

Ариан пише, че с настъпването на пролетта (на 335 г. пр. Хр.) новият македонски цар навлязъл в Тракия срещу илирите и трибалите, понеже научил за бунта на тези народи (за маршрута на македонската армия вж. Jochmus 1854: 81-84; Vulić 1909: 490-491; 1912: 181-203; Геров 1967: 27); освен това той считал, че след като се отправя на толкова дълъг път от дома (т.е. от Европа в Азия срещу Ахеменидите), не трябва да оставя съседи, които не са усмирени докрай. Сирм, цар на трибалите, тъй като от по-рано знаел за намерението на македоните, предварително изпратил жените и децата към Истрос, като разпоредил да се прехвърлят на един от островите на реката, наричен Певке. На този остров отишли и траките, живеещи в съседство с трибалите, много преди пристигането на Александър ІІІ, както и самият Сирм със своите най-приближени (Papazoglu 1969: 30-35). Но по-голямата част от трибалите се върнала назад към река Лигин, откъдето напредвал македонският цар, като целта била да се затвори войската му между две вражески части. Александър III, след като научил за действията на противника, по най-бързия начин се върнал обратно към Лигин и заварил трибалите да подготвят своя лагер (Columba 1910: 211-215; Йорданов 2000: 114-117). Последните, изненадани, се построили в боен строй в гората, около която течала реката, но чрез стрелците и прашкарите македонският владетел успял да ги принуди да напуснат заетата позиция, след което трибалите се огънали под натиска на фалангата и конницата (в тази битка трибалите нямали конница или тя не е засвидетелствана у Ариан). При бягството им са убити 3 000 души, но малко попаднали в плен, понеже гората около реката била гъста, а настъпващата нощ не позволила на македоните да организират преследване на врага. Именно на това място Ариан изрично се позовава на Птолемей Лаг, като отбелязва, че според него македоните губят 11 души от конницата и 40 души от пехотата.

Страбон пише, че Александър III, син на Филип II, по време похода срещу траките отвъд Хемус нахлул в земите на трибалите, но след като видял, че те се простират чак до Истрос и о-в Певке в него, а териториите отвъд принадлежат на гетите, достигнал дотам, но не успял да дебаркира на острова поради недостиг на плавателни съдове и съпротивата на трибалите, предвождани от Сирм (Йорданов 2000: 120-124). Македонският владетел обаче се прехвърлил в земите на гетите, след което бързо се върнал обратно към Македония, получавайки дарове от отделните народи и от Сирм, цар на трибалите.

А. Рос отбелязва, че Сирм избягал на изток, чак към делтата на река Истрос, тъй като се надявал Александър III да не го преследва толкова далече; след случилото се през 339 г. пр. Хр., когато Филип II за малко не умрял, варварите имали оснавание да предполагат, че македонският цар ще бъде безмилостен (Ross 1904: 48-50). Оттеглянето на трибалите вероятно се реализира и чрез посредничеството на някой от западнопонтийските полиси. Трябва да се има предвид, че между трибалите и елинските полиси има фиксирани отношения и около 340/339 г. пр. Хр. Histrianorum rex = Triballorum rex оказва военна подкрепа на Истрия срещу скитския цар Атей. Античните автори отбелязват, че при македонския владетел Александър ІІІ на брега на Истрос пристигнали пратеници от народите, обитавали земите в района, и от самия Сирм, цар на трибалите, които сключили мир с него, т.е. признали се за подчинени, тъй като поднесените дарове представляват акт на покорност, и поели определени военни ангажименти.

Най-вероятно някои от значимите и авторитетни членове на династичните домове били отведени в Македония, като гарант за договореностите със съответните народи.

 

 

Пламен Петков

Литература:

Геров, Б. 1967: Проучване върху западнотракийските земи през римско време, Част ІІ. – Годишник на Софийския университет, Факултет по западни филологии 61, 1, 1–101.

Йорданов, К. 2000: Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.) (= Studia Thracica 7). София.

Columba, G. 1910: Le sedi dei Triballi. – Studi storici per l'antichità classica 3, 1, 203–218.

Jochmus, A. 1854: Notes on a Journey into the Balkan, or Mount Haemus, in 1847. – Journal of the Royal Geographical Society of London 24, 36–85.

Papazoglu, F. 1969: Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (Tribali, Autarijati, Dardanci, Skordisci i Mezi). Sarajevo.

Roos, A. 1904: Prolegomena ad Arriani Anabaseos et Indicae editionem criticam, specimen literarum inaugurale. Groningae.

Vulić, N. 1909: Alexanders zug gegen die Triballer. – Klio 9, 490–491.

Vuliç, N. 1912: Alexandre le Grand sur le Danube. – ΞÉΝΙΑ. Hommage international à l'Université nationale de Grèce, Première partie. Athènes, 181-203.