Hales

В края на 80-те/началото на 70-те години на IV в. пр. Хр. трибалите от дн. Северозападна България и Източна Сърбия са подложени на натиск от друг,  по-силен от тях народ –– автариатите и са принудени да напуснат част от изконните си територии (Niebuhr 1828: 374-381; Zippel 1877: 31; Polaschek 1937: 2392-2401; Mócsy 1966: 90; Геров 1967: 25).

Очевидно едно от следствията на това е отбелязването на голямо нападение на трибалите над полиса Абдера. То е отразено от Еней Тактик (Aen. Tac. 15. 8-10), Диодор (Diod. 15. 36. 1-4), Исократ (Isocr. Panath. 12. 226-228)  и схолиастът към Елий Аристид (Schol. Ael. Arist. Orat. Panath. 172).

Диодор пише, че когато в Атина архонт е Харизандър, а в Рим се избират за военни трибуни Сервий Сулпиций, Луций Папирий и Тит Квинций (Квинкций) (на четвъртия името не е фиксирано), а в Елида по време на 101-та Олимпиада в бягането на стадий побеждава Дамон от Турий, т.е. през 376/375 г. пр. Хр., трибалите, понеже страдат от глад, масово се преместват към земи извън пределите на своите граници, придобивайки храна от територии, които не им принадлежат.

От Исократ се знае, че трибалите подлагат на унищожение не само своите съседи, но и всички, до които достигат. През 376/375 г. пр. Хр. повече от 30 000 души навлизат в прилежащите части на Тракия и разоряват Абдера, но тъй като лесно придобиват голямо количество плячка, поемат по обратния път високомерно, без да спазват необходимия за изтегляне ред, от което се възползват жителите на полиса, успели да влязат в бой с тях и да убият над 2 000 варвари. Това разярява трибалите, които отново се връщат към Абдера, при което жителите на полиса, понеже са с приповдигнат боен дух от скорошната победа, а освен това и пограничните траки изпращат подкрепление, отново застават в боен строй срещу варварите. Завързва се продължително сражение, но траките неочаквано се оттеглят, поради което трибалите, имайки значително превъзходство в числеността, избиват почти всички абдерци, участващи в битката. Абдера се оказва пред реалната опасност от тежка обсада, но в този момент пристига атинянинът Хабрий със своята войска и успява да спаси полиса, след което оставя значителен гарнизон в него. Най-вероятно именно участието на атиняните в защита на Абдера е причината да бъде съхранена информацията за похода на трибалите.

У Еней Тактик, по-стария извор, военните действия между трибалите и Абдера са предадени малко по-различно. Според автора трибалите не отстъпват високомерно и без ред, а след като са победени от превъзходно сражаващите се абдерци, се изтеглят, за да съберат отново своите сили в едно цяло, след което се завръщат и опустошават земите около Абдера, поставяйки умела засада. Жителите на полиса, които след постигнатата първоначална победа надценяват своя потенциал, отново излизат безразсъдно на бой и попадат в капана. Докато първите от абдерците са избивани, то воините, които все още се намират в полиса, научавайки за ситуацията с техните съграждани, излизат през портите, за да им помогнат, и по този начин почти всички попадат в поставената от трибалите засада. Еней Тактик, освен за умело поставената засада от трибалите, споменава за тактическа грешка на елините и не отбелязва участие на траките във военните действия. Авторът пише, че по този начин за кратко време в един значителен полис, какъвто е Абдера, умират голяма част от жителите и в него почти не остава мъжко население (Polaschek 1937: 2392-2401).

В това нападение над Абдера предводител/владетел/архонт/цар(?) на трибалите е Халес, чието име е споменато от схолиаста към Елий Аристид.

Пламен Петков

Литература:

Геров, Б. 1967: Проучване върху западнотракийските земи през римско време, Част ІІ. – Годишник на Софийския университет. Факултет западни филологии 61, 1, 1–101.

Mócsy, A. 1966: Die Vorgeschichte Obermösiens im hellenistisch-römischen Zeitalter. – Acta Antiqua Hungarica 14, 1-2, 87–112.

Niebuhr, B. G. 1828: Kleine historische und philologische Schriften. Bonn.

Polaschek, E. 1937: Triballi. – Realencyclopaedie der klassischen Altertumswissenschaft 6A.12.

Zippel, G. 1877: Die römische Herrschaft in Illyrien bis auf Augustus. Leipzig.