Сирм, цар на трибалите

Σύρμος

Сирм се споменава у Ариан ( Arr. Anab. 1. 2. 2-3; 1. 2. 6), Плутарх (Plut. Alex. 11) и Страбон (Strabo 7. 3. 8).

През есента на 336 г. пр. Хр. Филип ΙΙ е убит в старата столица на царство Македония Еге, след което синът му Александър III умело успява постепенно да стабилизира властта си в столицата Пела.

Ариан пише, че с настъпването на пролетта (на 335 г. пр. Хр.) новият македонски цар навлиза в Тракия срещу илирите и трибалите, понеже научава за бунта на тези народи (за маршрута на македонската армия вж. Jochmus 1854: 81-84; Vulić 1909: 490-491; 1912: 181-203; Геров 1967: 27). Освен това той счита, че след като предстои да се отправи на толкова дълъг път от дома (т.е. от Европа в Азия срещу Ахеменидите), не трябва да оставя съседи, които не са усмирени докрай. Тъй като от по-рано знае за похода на македоните, Сирм, цар на трибалите, предварително изпраща жените и децата към Истрос, като разпорежда да се прехвърлят на един от островите на реката, който се нарича Певке. На този остров отиват и траките, живеещи в съседство с трибалите, много преди пристигането на Александър ІІІ, както и самият Сирм със своите най-приближени (Papazoglu 1969: 30-35). Но по-голямата част от трибалите се отправя към река Лигин, откъдето идва македонският цар, като целта е да се затвори македонската войска между двете вражески части. След като научава за действията на противника, Александър III по най-бързия начин се връща обратно към Лигин и заварва трибалите да подготвят своя лагер (Columba 1910: 211-215; Йорданов 2000: 114-117). Последните, изненадани, се построяват в боен ред в гората, около която тече реката, но чрез стрелците и прашкарите македонският владетел успява да ги принуди да напуснат заетата позиция, след което трибалите се огъват под натиска на фалангата и конницата. При бягството на трибалите са убити 3 000 души, но малко са взети в плен, понеже гората около реката е гъста, а настъпващата нощ не позволява на македоните да организират преследване на врага. Именно на това място Ариан изрично се позовава на Птолемей Лаг, като отбелязва, че според него македоните губят 11 души от конницата и 40 души от пехотата.

Страбон пише, че Александър III, син на Филип II, по време на своя поход срещу траките отвъд Хемус нахлува в земите на трибалите, но след като вижда, че те се простират чак до Истрос и о-в Певке в него, а териториите отвъд принадлежат на гетите, достига дотам, но не успява да дебаркира на острова поради недостиг на плавателни съдове и съпротивата на трибалите, предвождани от Сирм (Йорданов 2000: 120-124). Античните автори отбелязват, че при македонския владетел Александър ІІІ на брега на Истрос пристигат пратеници от народите, обитаващи земите в района, включително и от самия Сирм, цар на трибалите, които сключват мир с него. По този начин те признават своето подчинение, тъй като поднесените дарове представляват акт на покорност.

А. Рос посочва, че Сирм, цар на трибалите, бяга на изток чак към делтата на река Истрос, тъй като се надява Александър III да не го преследва толкова далече. Тъй като след случилото се през 339 г. пр. Хр., когато Филип II за малко не умира след похода си срещу трибалите, те имат основание да предполагат, че новият македонски владетел ще бъде безмилостен към тях (Ross 1904: 48-50).

Оттеглянето на трибалите вероятно се реализира и чрез посредничеството на някой западнопонтийски полис. Изглежда, че между трибалите и някой от тези елински полис/и има фиксирани отношения, които проличават около 340/339 г. пр. Хр., когато царят на хистрианите (rex Histrianorum) оказва военна подкрепа на полиса Хистрия/Истрия срещу скитския цар Атей. Царят на хистрианите най-вероятно е споменатият по-горе Сирм, цар на трибалите.

 

Пламен Петков

Литература:

Геров, Б. 1967: Проучване върху западнотракийските земи през римско време, Част ІІ. – Годишник на Софийския университет, Факултет по западни филологии 61, 1, 1–101.

Йорданов, К. 2000: Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.) (= Studia Thracica 7). София.

Columba, G. 1910: Le sedi dei Triballi. – Studi storici per l'antichità classica 3, 1, 203–218.

Jochmus, A. 1854: Notes on a Journey into the Balkan, or Mount Haemus, in 1847. – Journal of the Royal Geographical Society of London 24, 36–85.

Papazoglu, F. 1969: Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (Tribali, Autarijati, Dardanci, Skordisci i Mezi). Sarajevo.

Roos, A. 1904: Prolegomena ad Arriani Anabaseos et Indicae editionem criticam, specimen literarum inaugurale. Groningae.

Vulić, N. 1909: Alexanders zug gegen die Triballer. – Klio 9, 490–491.

Vuliç, N. 1912: Alexandre le Grand sur le Danube. – ΞÉΝΙΑ. Hommage international à l'Université nationale de Grèce, Première partie. Athènes, 181-203.