Polum»στωρ, Polymestor - митологичен цар на Тракийския Херсонес, който "плодородната земя на Херсонес засява и конелюбивия й народ управлява" (t»n<d'> ¢r…sthn Cersonhs…an pl£ka spe…rei, f…λιππon laÕn eÙqÚnwn dor…) [Euripid., Hec., 8-9].
Името му означава буквално „този, който дава/знае много съвети".
За първи път неговият образ се появява в трагедията на Еврипид Хекуба, най-вероятно поставена през 425 г.пр.Хр, тъй като в трагедията (ст. 462) има намеци за възстановяването на Делоските празници през 426 г.пр.Хр. [Norwood 1952]. Самата трагедия, изглежда, за първи път пренася Омировия сюжет (за съдбата на троянската царица Хекуба и нейните последни останали живи деца след опожаряването на Троя) от стените на завладяния от ахейците град върху Тракийския Херсонес, предпоставяйки с това въвеждането на фигурата на тракийския владетел в мито-драматургичния сюжет. Не е ясно, дали П., подобно на тракийския цар Терей, е принадлежал на определен митологичен кръг или е плод само на литературната традиция на Еврипидовата трагедия. Освен няколко несигурни примера, античното изкуство не познава тази митологична фигура.
Митологичният разказ за тракийския цар П. е тясно свързан с фигурата на Полидорос, най-малкия син на Приам и Хекуба: той се появява за първи път в същата трагедия на Еврипид. Ако Омировият Полидорос, малолетният син на Приам и Лаотое [Hom., Il., 22. 48; срв. Eustath. ad Il., 16, 175], загива под стените на Троя, пронизан от копието на Ахил, то едноименният малолетен син на Приам и Хекуба става жертва на алчността и коварството на П. Според драматургичния сюжет, Полидорос e изпратен от троянския цар и царица с много злато при П. в Тракия, за да бъде предпазен от гибел в случай, че Троя бъде завладяна от ахейците. Когато, обаче, това се случило, П. убива малкия принц, за да присвои несметните му съкровища, както става ясно от тъжния разказ на призрака на Полидорос в пролога на трагедията. Той се появява в началото на Еврипидовата трагедия, за да съобщи на своята майка, троянската царица Хекуба, очакващите я скръбни събития - само в един ден тя ще погребе и двете си рожби: убития от П. Полидорос и дъщеря й Поликсена, която ще бъде жертвопринесена на надгробната могила на Ахил. Според оправданията на П., обаче, този грях той е извършил, за да не бъдат заплашени ахейците от възкресяването на Троя и нейната мощ [Euripid., Hec., 1135-1145]. Тогава ахейците биха изпратили отново експедиция срещу Троя и биха опустошили владяните от него тракийски земи, защото и съседите на троянци са изпитали големи беди по време на войната.
За да отмъсти на П. за извършеното престъпление, Хекуба го примамва в ахейския лагер на брега на Тракийския Херсонес под претекст, че ще му даде още злато, за да не изпитва синът й нужда в изгнанието си. Той пристига по нейно настояване с двамата си сина. Подлъган от пленените троянки, влиза в тяхната палатка, където те му отнемат с лъжи оръжието. След като убиват синовете му, избождат очите му и го ослепяват. В интерпретациите на по-късните автори това прави самата Хекуба.
Темата за златото отзвучава многократно в текста на Еврипидовата трагедия - обстоятелство, което би било от особено значение за идентификацията на политическите внушения на трагедията. От всички трагедийни персонажи само П. определено не буди никаква симпатия и съмнения относно собственото си престъпление: неговите деяния са в пълно противоречие и на закона (nÒmoj), и на справедливостта (d…kh; 1234-1235):
oÜt' eÙsebÁ g¦r oÜte pistÕn oxj ™crÁn
1235 oÙc Ósion, oÙ d…kaion eâ dr£seij xšnon
Той е принципно „лош", защото е чужденец, варварин и никакви аргументи не могат да го оправдаят: „варварите никога не могат да бъдат приятели на елините!" [Euripid., Hec., 1199-1201]. Доловимо е сходството в някои морални аспекти от изграждането на характера на тракийските царе П. и Терей - те и двамата са представени като алчни и сребролюбиви. С подобна морална характеристика са обобщени дори всички варвари във фрг. 587R [Stob., 3.10, 25] от трагедията Терей на Софокъл:
...Сребролюбиви са всички варвари!...
… fil£rguron mSn b£rbaron gšnoj …
Познавачите на античната трагедия съзират ясно сходство със Софоклевия Терей и в призоваването на слънчевото божество Хелиос (1068) от тракийския цар П., който, ослепен от троянските жени, се обръща към него с молба за спасение:
… e‡qe moi Ñmm£twn aƒmatÒen blšfaron
¢kšsai' ¢kšsaio tuflÒn, “Alie,
feggoj ™pall£xaj.
По същия начин на тракийския цар Терей се приписва забележителното призоваване към Хелиос - може би в края на едноименната трагедия:
Fr. 582R: ... Хелиос, ти, най-почитано светило у конелюбивите траки...
… “Hlie fil…ppoij QrVxˆ pršsbiston sšlaj…
Няма съмнение, че тракийската локализация на драматургичното пространство е критична за развитието на трагедийното действие и може би - до голяма степен - е обуславяща го, бидейки предпоставена и от подбраната форма на пророчеството за метаморфозата на троянската царица в куче като своеобразен епилог. Трагедийните внушения на граничното пространство на Тракийския Херсонес, екземплифициращо другостта, еволюират в хода на драматургичното действие: първоначално [Euripid., Hec., 4-9; 80-82] то е избраното от Хекуба и Приам убежище - спасение за техния най-малък син, закрилян от законите на гостоприемството. Постепенно, обаче, се превръща в зловещо място на престъпления, "чужда земя" [ст. 480], асоциираща внушенията на опетнената с кръв и грях територия.
Лишен от зрението си, П. внезапно придобива пророческа дарба и предвещава от името на тракийския Дионис предстоящата зловеща съдба на Хекуба и Агамемнон. Тъкмо в този контекст схолионът към ст. 1267 на Еврипидовата трагедия споменава за прочутото светилище на Дионис с оракул в Тракия, където се намирали и изписаните от Орфей таблички:
...Някои казват, че светилището на Дионис било около Пангей, други - около Хемус, където се намират писанията на Орфей върху дъсчици, за които се говори и в Алкестида (ст. 966).... А понеже и Дионис бил прорицател и във Вакханки (ст. 288) казва: „Това божество е прорицател, защото вакхическото изстъпление и безумието имат голяма пророческа сила." [Извори 1981: 113]
Gu. I. DiÒnusoj: oƒ mSn perˆ tÕ P£ggaion eἶnai tÕ mante‹Òn fasi toà DionÚsou, oƒ dS perˆ tÕn AŒmon, oá e„si 'Orfšwj ™n san…sin ¢nagrafa…, perˆ ïn fhsin ™n 'Alk»stidi…. Óti dS kaˆ Διόνυσος m£ntij kaˆ ἐν B£kcaij φασι „m£ntij d' Ð da…mwn Óde: tÕ g¦r bakceÚsimon kaˆ <to> maniîdej mantik¾n poll¾n œcei”. [A.B.M.I.;Dindorf 1883: 510].
В тази си профетическа роля П. се доближава до митологичната фигура на едноименния троянски прорицател, в чийто образ, според Квинт Смирненски в неговата поема Падането на Троя [Quint Smyrn., 11, 138], Аполон окуражава Евримахос и Еней.
Еврипидовата версия е следвана с различни отклонения от множество антични автори като Плутарх в неговите Успоредни жизнеописания [24: Polydorus & Rustius], Овидий [Metam., 13, 430ff.; 527ff], Вергилий [Vergil, Aeneid., 3, 13-70], коментарите на Сервий към Вергилиевата Енеида [Serv. V. A. 3. 15, 49] и др. В Успоредните биографии [24] на Плутарх, както и във Фабули [109, 240] на Хигин П. е зет на Приам, женен за неговата (най-голяма) дъщеря Илиона. Същият мотив е лежал в основата на загубената творба на римския трагик Пакувий Илиона, който в своите поетични творби е третирал предимно сюжета на Троянската война. Според разказа на Хигин [Hyg., Fab., 109: Iliona], Приам и Хекуба поверили Полидорос непосредствено след неговото раждане на най-голямата си дъщеря, Илиона, съпруга на П. Тя, обаче, от съображения за сигурност го подменила със своя син Дейпилос, представяйки последния за своя брат. След падането на Троя ахейците предложили на П. дъщерята на Агамемнон, Електра, за съпруга, ако убие Полидорос. Той се съгласил, но поради заблудата убил собствения си син, Дейпилос. Когато това се случило, Полидорос отишъл при Аполоновя оракул в Делфи, за да научи истината за родителите си. Но останал удивен, научавайки, че неговият роден дом е разрушен, баща му убит, а майка му - в плен. След като се върнал у дома, все още смятайки Илиона и П. за свои родители, той попитал Илиона, защо оракулът греши в прорицанията си. Тогава тя му разкрила истината за негови произход. По неин съвет Полидорос ослепил и после убил П. [Apollod., 3, 5, 2-5].
По-различна е версията в достигналата до нас под фиктивното име на Диктис Критски [Dictys Creten., 2. 18-27; срв Cedrenos 1.222f.] хроника на Троянската война, датирана към 4 в. Според нея, Приам в пълна тайна изпратил своя най-малък син при обвързания с него от клетва за гостоприемство [Polum»storoj prÕj dîma Qrhk...ou xšnou: Eurip. Hec. 7] тракийски владетел. По време на дългогодишната обасада ахейските херои опустошавали близките на Троада земи и градове. Когато Аякс, синът на Теламон, нападнал Тракийския Херсонес, уплашен, че земите му ще бъдат опустошени, П. му предложил в замяна Полидорос, много злато и дарове, както и да доставя една година жито за ахейската войска. Ахейците изпратили Одисей и Диомед при Приам за преговори, в които поискали замяната на Полидорос с Елена. Парис, обаче, не искал да се раздели с любимата си и троянците отказали замяната. В отмъщение и за назидание ахейците убили с камъни малкото момче под стените на града, пред очите на троянците.
В Метаморфози Овидий [Ovid., Metam., 13, 429-438] идентифицира траките, над които царува Полиместор, с бистоните:
Ей срещу Фригия - дето бе Троя - се област простира,
на бистоните краят. Разкошен палат е издигнал
там Полиместор, където те тайно баща ти изпрати,
о, Полидоре, и там от фригийската бран те изтегли.
Умно решение! Но да не беше придал и богатства,
за престъпление подтик, за алчен дух възпламенител!
И щом пропадна съдбата фригийска, тракийският властник
меча изтегли нечестен и вби в поверения момък
и като че наведнъж и вината с трупа ще изчезне,
хвърли в морето от стръмна скала бездиханното тяло. [превод от лат. Г. Батаклиев, 286]
Тази идентификация обаче не е от особено историческо значение, защото Овидий прилага името на същото племе към цялото население на древна Тракия и даже спрямо племената отвъд Дунав, около Томи [Ovid., Ex Pont., 1, 3, 59; 4, 5, 35]. В поемата, посветена на Поликсена, обаче, повлиян изглежда от легендата за основаването на Енос от Еней (вж. Eнейа и Полидорос) Овидий [ст. 530] назовава П. „исмарски властник".
Поемата Александра [1174ff], приписвана на Ликофрон(3 в.пр.Хр.), идентифицира траките, над които властвал П., с долонките, които за първи път споменава още Херодот [6. 34-40]. В отмъщение за ослепяването на своя цар те убили с камъни Хекуба, която се превърнала в черно куче, ужасяващо всички с воя си нощем. Тук пространството на Тракийския Херсонес е асоциирано не случайно с исторически известния етноним.
Литература:
Богданов Б. 1975: Богданов Б. Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на античната трагедия. Кандидатстка дисертация. София, 1975
Вергилий 1979: Вергилий. Енеида. Превод от лат. Борис Тонков. София, 1979
Лозанова В. 2004: Лозанова В. Еврипидовата трагедия Хекуба: драматургичният топос на метаморфозата. - В: Черно море между Изтока и Запада. (IX Понтийски четения, Варна, 16-17 май, 2003). Варна, 2004, 161-169
Лозанова В. 2011: Лозанова В. Еврипидовата трагедия Хекуба: метаморфоза и ритуално пространство. - Култура, литература, действителност. (Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов, 6 ноември 2010 г.). С., 2011 (под печат)
Извори = ИТТ: Извори за историята на Тракия и траките. София, 1981, Т. 1
Овидий 1974: Овидий. Метаморфози. Превел от лат. Г. Батаклиев. София, 1974
Norwood G. 1952: Norwood G. Greek Tragedy. New York, 1952
Lozanova V. 2004: Lozanova V. Die Euripidische Tragödie Hekabe: Zwischen Thrakischen Chersonesos und der Insel der Seligen. - In: IX-th International Congress of Thracology: Thracians and Circumpontic World. Chişinău - Vadul lui Vodă, 6-11 September, 2004, Chişinău, 2004, Т. III, 9-22
Manuwald G. 2000: Manuwald G. Pacuvius' Iliona. Eine römische Version des Polydorus-Mythos. - In: Manuwald G. (ed.) Identität und Alterität in der frührömischen Tragödie. Würzburg, 2000, (301 - 314)
Zwicker J. 1952: Zwicker J. Polymestor No1. - RE 21.2, Stuttgard, 1952, 1768-1772
Ваня Лозанова