Πολύδωρος, Polydorus - в превод от стгр. името му означава буквално „много(на)дарен".
Най-малкият син на троянския цар Приам и Хекуба, според версията, най-рано засвидетелствана в трагедията на Еврипид Хекуба. В тази литературизирана редакция на мита Хекуба е дъщеря на тракиеца Кисеус (Cisseus), в чието име са ясно доловими дионисови реминисценции. Трагедията най-вероятно е била поставена през 425 г.пр.Хр, тъй като в текста (ст. 462) има намеци за възстановяването на Делоските празници през 426 г.пр.Хр. [Norwood 1952]. Според нея, П. бил изпратен от родителите си при тракийския цар Полиместор в Тракия, за да избегне гибелта в случай, че Троя бъде завладяна от ахейците. Когато, обаче, това се случило, тракиецът убил детето, заграбвайки съкровищата, които родителите му изпратили с него, за да не изпитва никаква нужда по време на изгнанието си. Според оправданията на Полиместор, обаче, този грях той е извършил, за да не бъдат заплашени ахейците от възкресяването на Троя и нейната мощ [Euripid., Hec., 1135-1145]. Тогава ахейците биха изпратили отново експедиция срещу Троя и биха опустошили владяните от него тракийски земи, защото и съседите на троянци са изпитали големи беди по време на войната.
В пролога на трагедията на Еврипид духът на П. се появява на Хекуба, предричайки злочестата й съдба: в един ден тя ще погребе и него, и дъщеря си Поликсена, която духът на Ахил е пожелал да бъде принесена в жертва на надгробната му могила. Той разказва, че Полиместор, въпреки обвързаността си с троянците посредством клетвата за гостоприемство [xšnoj πatrîiος: Euripid., Hec., 26; prÕj dîma QrVk…ou xšnou: Euripid., Hec., 6], коварно е отнел живота му веднага след като ахейските войски напуснали опожарената Троя и поели към родните си места. Тялото той захвърлил в морето, без да му отдаде полагащата му се последна почит и да го погребе, както се полага. Когато троянските жени отиват на брега, за да донесат вода за измиването на жертвопринесената вече Поликсена, те намират тялото на мъртвия П.
Хекуба получава разрешение от Агамемнон, на когото е дадена като почетен дял от плячката, да отмъсти за убийството на най-малкия си син. За да отмъсти на Полиместор за извършеното престъпление, Хекуба го примамва в ахейския лагер на брега на Тракийския Херсонес под претекст, че ще му даде още злато, за да не изпитва синът й нужда в изгнанието си. Той пристига по нейно настояване с двамата си сина. Подлъган от пленените троянки, влиза в тяхната палатка, където те му отнемат с лъжи оръжието. След като убиват синовете му, избождат очите му и го ослепяват. В интерпретациите на по-късните автори това прави самата Хекуба.
За разлика от Еврипидовия П. Омировият малолетент син на Приам и Лаотое [Hom., Il., 22. 48; срв. Eustath. ad Il., 16, 175], загива под стените на Троя, пронизан от копието на Ахил.
Еврипидовата версия е следвана с различни отклонения в детайлите от множество антични автори като Плутарх в неговите Успоредни жизнеописания [24: Polydorus & Rustius], Овидий [Metam., 13, 430ff.; 527ff], Вергилий [Vergil, Aeneid., 3, 13-70], коментарите на Сервий към Вергилиевата Енеида [Serv. V. A. 3. 15, 49] и др. В Успоредните биографии [24] на Плутарх, както и във Фабули на Хигин [Hygin., Fab., 109: Iliona; срв., 240; 254] роденият по време на Троянската война П. бил изпратен в пълна тайна непосредствено след раждането му при най-голямата дъщеря на Приам и Хекуба, Илиона, която била омъжена за тракийския цар Полиместор. Същият мотив е лежал в основата на загубената творба на римския трагик Пакувий Илиона [Horat., Sat., 2, 61 и схолиите към тези стихове; Cic., Tusc., 1, 44; Acad., 2, 27; Serv., V. A., 1, 653], който в своите поетични творби е третирал предимно сюжета на Троянската война. От съображения за сигурност Илиона го подменила със своя син Дейпилос, представяйки последния за своя брат. След падането на Троя ахейците предложили на Полиместор дъщерята на Агамемнон, Електра, за съпруга, ако убие П. Той се съгласил, но поради заблудата убил собствения си син, Дейпилос. Когато това се случило, П. отишъл при Аполоновя оракул в Делфи, за да научи истината за родителите си. Но останал удивен, научавайки, че неговият роден дом е разрушен, баща му убит, а майка му - в плен. След като се върнал у дома, все още смятайки Илиона и П. за свои родители, той попитал Илиона, защо оракулът греши в прорицанията си. Тогава тя му разкрила истината за неговия произход. По неин съвет П. ослепил и после убил Полиместор.
По-различна е версията в достигналата до нас под фиктивното име на Диктис Критски [Dictys Creten., 2. 18-27; срв. Cedrenos 1.222f.] хроника на Троянската война, датирана към 4 в. Според нея, Приам в пълна тайна изпратил своя най-малък син при обвързания с него от клетва за гостоприемство [Eurip. Hec. 6] тракийски владетел. По време на дългогодишната обасада ахейските херои опустошавали близките на Троада земи и градове. Когато Аякс, синът на Теламон, нападнал Тракийския Херсонес, уплашен, че земите му ще бъдат опустошени, Полиместор му предложил в замяна П., много злато и дарове, както и да доставя една година жито за ахейската войска. Ахейците изпратили Одисей и Диомед при Приам за преговори, в които поискали замяната на П. с Елена. Парис обаче не искал да се раздели с любимата си и троянците отказали замяната. В отмъщение и за назидание ахейците убили с камъни малкото момче под стените на града, пред очите на троянците.
Вергилий в ІІІ песен на своята Енеида [Vergil, Aeneid., 3, 13-70] излага фрагментирано един митологичен разказ, различен от този на Еврипидовата Хекуба, следвайки, изглежда, локалната легенда за основаването на град Енейа (Енейади) или Енос в Тракия. В тази версия духът на П. отново проявява пророческите си функции, пророкувайки от гроба си. Според Вергилий, Еней достига след бягството си първо далечната земя, посветена на Марс, която траките обработват, а нявга била владяна от Ликург. Тя била сред съюзниците на троянци. Мястото не е изрично уточнено, въпреки че много изследвачи смятат, че поетът е имал предвид Енос на устието на Хеброс - навярно, заради коментара на Сервий към тези стихове [Serv., VA., 3, 16]. Вергилий споменава само, че събитията се случват на залив, край брега на морето. Там Еней принесъл жертва на своята майка (Афродита) и на боговете, които го закриляли като чст от ритуала на основаването на новия град. За да застели олтаря свещен с миртови клонки, той се опитал да изтръгне няколко стебла от наблизо стърчащата могила и станало чудо: от тях закапала черна кръв, която опръскала земята. От хълма той дочул плачевни вопли и научил страшната история на най-малкия син на Хекуба и Приам, П., която в тази си част следва еврипидовата версия. Изпратен от баща си с много злато при царя на траките (името на Полиместор тук не е споменато), с падането на Троя той бил убит от него и всичкото злато заграбил. Появата на духа на Полидор е едно от първите пророчества, с които Еней трябва да бъде насочен от боговете ("бързо от тази престъпна земя да се махнем и този/край да напуснем, с убийство на гост осквернено....") към Алба Лонга:
.... Бягай от тази проклета земя и от този
алчен бряг... [превод от лат. Борис Тонков: Вергилий, с. 65]
Преди да отплуват, Еней и неговите съпътници извършват погребалния ритуал над тялото на П., натрупвайки много пръст на могилата, преливат гроба и „въвеждат в гроба душата".
Друга версия локализира гроба на П. при Енос на брега на р. Хеброс [Plin., NH, 4, 11, 18; Pomp. Mela, 2, 28; Amm. Marc., 27, 4, 13; Serv., VA., 3.16], което, навярно, става под влияние на сходството между легендата за основаването на града и мита за убийството на П. от тракийския цар Полиместор, обясняващ навярно възникването на хероон с прорицаващ от гроба си херой [Gruppe, p. 209, Anm. 5]. Плиний [Plin., NH, 4, 11, 18] привежда и двете традиции. Имало място, казва той, наречено Енос, на устието на Хеброс, с гроб на П.; но тъй като градът е споменат от Омир [Hom., Il., 4, 520] като съществуващо по време на Троянската война, трудно обяснима би била традицията, че е основан от Еней.
Налага се внушението, че може би сме пред ранен вариант на мита, гравитиращ към основаването на града до мястото, където е надгробната могила-хероон на пророкуващия П. Очевидно сме пред фрагменти от устойчиво митологично ядро и ритуален комплекс около основаването на нов град, съпроводени от необходимия за това култов комплекс на гроб-хероон на херой, с чието препогребване [„въвеждане на душата в гроба", по думите на Вергилий, Vergil., Aeneid., 3. 66-67: animamque sepulchro condimus] са били свързани те. Това може да се долови и в сходната ситуация при основаването на Амфиполис и препогребването на Резос.
Профетическите функции на П. тясно кореспондират с подчертано дионисовия характер на едноименната митологична фигура от Тиванския цикъл - синът на Кадъм и Хармония, брат на Семела, Ино, Агаве и Автоное [Hesiod., Theogon., 975-978; Hrd., 5, 59; Euripid., Phaoenissae 1, 5; Diod., 4, 2, 1ff.; Hygin., Fab., 179, срв. 76; вж. особено Pausan., 9.12.4]. Много е вероятно Еврипид да е комбинирал свързаната с Дионис фигура на тиванския херой с тази на локалното тракийско божество, чийто култ е бил съчетан евентуално със светилище и оракул, поставяйки началото на една нова литературна традиция.
Литература:
Богданов Б. 1975: Богданов Б. Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на античната трагедия. Кандидатстка дисертация. София, 1975
Вергилий 1979: Вергилий. Енеида. Превод от лат. Борис Тонков. София, 1979
Лозанова В. 2004: Лозанова В. Еврипидовата трагедия Хекуба: драматургичният топос на метаморфозата. - В: Черно море между Изтока и Запада. (IX Понтийски четения, Варна, 16-17 май, 2003). Варна, 2004, 161-169
Лозанова В. 2011: Лозанова В. Еврипидовата трагедия Хекуба: метаморфоза и ритуално пространство. - Култура, литература, действителност. (Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов, 6 ноември 2010 г.). С., 2011 (под печат)
ИТТ: Извори за историята на Тракия и траките. София, 1981, Т. 1
Овидий 1974: Овидий. Метаморфози. Превел от лат. Г. Батаклиев. София, 1974
Norwood G. 1952: Norwood G. Greek Tragedy. New York, 1952
Lozanova V. 2004: Lozanova V. Die Euripidische Tragödie Hekabe: Zwischen Thrakischen Chersonesos und der Insel der Seligen. - In: IX-th International Congress of Thracology: Thracians and Circumpontic World. Chişinău - Vadul lui Vodă, 6-11 September, 2004, Chişinău, 2004, Т. III, 9-22
Manuwald G. 2000: Manuwald G. Pacuvius' Iliona. Eine römische Version des Polydorus-Mythos. - In: Manuwald G. (ed.) Identität und Alterität in der frührömischen Tragödie. Würzburg, 2000, (301 - 314)
Zwicker J. 1952: Zwicker J. Polymestor No1. - RE 21.2, Stuttgard, 1952, 1768-1772
Ваня Лозанова