При действията си в този район Бразидас има за съюзник македонския цар Пердикас ІІ (ок. 440-413 г.пр.Хр.), който се стреми да завладее земите на друг македонски династ – Арабей – господар на Северна Македония. Спорът се урежда по мирен начин и това позволява на Бразидас да се насочи на югозапад към Халкидика, където той превзема няколко полиса, включително и най-важния между тях – Амфиполис, като успява да изпревари защитата на града от страна на атинския военачалник-адмирал историка Тукидид (ок. 460-396 г.пр.Хр.), който закъснял да се яви навреме с командваната от него 12 корабна флота.
Към Бразидас се присъединяват и повечето от тракийските градове-владетелски резиденции, най-известният, от които е Миркин на едоните.
В разигралите се драматични събития за спечелване на този стратегически район атиняните, начело с Клеон, са подпомогнати от династа Полес – владетел на траките одоманти, а Бразидас има подкрепата на 1500 наемници други траки, които идват от вътрешността, както и от всички пелтасти и конници на траките едони. През 422 г.пр.Хр. победата е на страната на Спарта, но и двамата пълководци (Бразидас и Клеон) загиват в боя.
Калин Порожанов
Литература:
Порожанов 1993: Порожанов К. Бразидас /Brasidas/. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1993, 48.
Попов 1997: Попов Д. 1997. История на стария свят. София, АИ „Проф. Марин Дринов".