На около 400 м в посока запад-югозапад се намира селище /Дъбене-Саровка/, в което животът е продължил през цялата ранна бронзова епоха, и некрополът и структурите са във взаимна връзка с него.
Състои се от най-малко 14 отделни структури, девет от които са ниски и пет по-големи и високи. Високите могили са с диаметър до 25 м и височина до 2,70 м. Ниските структури, които са разположени около високите и имат кръгъл или овален каменен кожух, който покрива структурите отдолу, са с диаметър между 5,50 м и 14,50 м, а височината им спрямо околния терен е до 25 см. Под него най-често има направено вкопаване с дълбочина до 60 см с кръгла или овална форма, а понякога и ров.
Ритуална структура № 2 е проучена през 2004 г. Иманярските изкопи, както и многократната земеделска обработка на терена, почти напълно са разрушили археологическата структура. Единствено една малка дъга може да бъде приета за част от каменния кожух. Камъните, от които той е бил съставен, са основно със средни размери. Откриват се фрагменти от поне пет керамични съда и многобройни златни предмети, които са смесени с пръстта.
Предметите са биконични мъниста; малки, средни и големи като диаметър мъниста с формата на пръстенчета, цилиндърчета, кръгли апликации с релефна украса, конвексни апликации с дупчици за пришиване, разпределител, призматичен обков с близко до квадрат сечение, предмети с формата на теслички, разпределител за мъниста с единадесет дупки, спирална висулка в оборот и половина.
Кости не са открити поради силно нарушената структура на могилата.
Ритуална структура № 3. Каменният кожух е с диаметър 9,44 х 9,95 м, дебелината му е до 30 см. Под него е разкрито плитко вкопаване с осем ями, които са запълнени с речни камъни. Те оформят правоъгълно пространство с посока северозапад-югоизток. В централната част на структурата са положени поне пет различни керамични съда - паници, чаши, кани и др. Между и над тях се откриват дребни по своя размер кости и части от зъбен емайл. В това пространство на структурата се разпръснати различни по своя характер златни елементи от нанизи и предмети, сред които: златни спирали, малките мъниста с диаметър от 1,2 до 3 мм, някои от които по периферията си могат да имат врязвания, както и два златни наниза с техните разпределители.
Ритуална структура № 5. На дълбочина 25 см от повърхността се откриха речни камъни със средни размери, които са част от каменен кожух на ритуална структура. Под тях отново на място се откриха няколко керамични съда, някои от които с богата врязана и бяло инкрустирана орнаментация. Един от тях е купа, която е покрита с два други керамични съда. В купата бяха открити златна пластина, сребърна кутийка с капаче, малка керамична чаша, съчетаваща вероятно тракийски с егейско-анатолийски елементи, която е доказателство за контактите с егейско-анатолииския район през РБЕ, бронзов нож с два златни обкова на дръжката. Южно от този съд и същевременно около другите керамични съдове, които са паници, купи и др. се откриха над 5479 бр. златни предмети - спирали, разпределители и мъниста с диаметър до 4,3 мм, дребни фрагменти от кости, сребърна кама, златен кинжал и стъклени мъниста.
Около керамичните съдове се откриха шест ями, които са запълнени основно със средни по-големина речни камъни. В яма № 1 бе открит керамичен съд, а в яма № 2 керамични фрагменти. Ямите са с различни размери. Откриването на съдовете в яма № 1 и малката дълбочина на три от ямите налага да се коригира изказаното от мен становище на базата на данните от ритуална структура № 3, че вероятно ямите с камъни са поддържали дървена конструкция. По-вероятно е те да са с чисто ритуални функции и маркират пространството, в което се слагат керамичните съдове, металните и стъклени предмети. В ритуална структура № 5 частично се повтаря ситуацията от току-що коментираната ритуална структура № 3: ямите, които тук са шест, оформят правоъгълно пространство с посока северозапад-югоизток, като вътре в него са сложени даровете. Това прави двете структури близки по своя начин на изграждане.
Ритуална структура № 6. Иманярска интервенция с дълбочина до 60 см попада почти в центъра на структурата. Каменният й кожух е с близка до кръга форма и диаметър до 14,50 м. Тя се състои от две различни вкопавания. Едното е приблизително овално, с диаметър до 8,20 м и дълбочина до 36 см. В неговият център се отркиха фрагменти от три керамични съда - паници и чаша и 15 златни мъниста. Около това овално вкопаване, но на известно разстояние, е направено второ вкопаване, което е с ширина до 2,70 м и би могло да се оприличи на ров. Вътре в него на известно разстояние един от друг са сложени камъни. Тези камъни са с големи размери - с дължина до 70 см. Двете вкопавания са затрупани с речни камъни със средни размери.
През 2007 г. се проучиха и структури със сходен начин на изграждане, а при някои е констатирано наличието само на един ред речни камъни с кръгла или овална форма.
Голяма могила № 3. Тя е с височина до 2,70 м и диаметър 25 м. Насипът й е покрит с два каменни кожуха, долният от които не обхваща цялата площ на могилата. Под него е открит гроб. Скелетът е положен в плитка яма и е с глава на запад-югозапад. Северно от него са открити 11 златни биконични мъниста и спирала, а южно, почти в основата на могилата, златен накрайник на жезъл. Отново в южната част на могилата, но под горния кожух, е направена кръгла яма, в която е погребано бебе или дете с почти напълно разложен скелет.
Откритата керамика в структурите са датира в РБЕ ІІІ и оттук и датиравката на структурите е в РБЕ ІІІ.
Многобройните златни предмети, открити в седемте проучени структури, намират аналогии и паралели сред по-ранни и по-късни комплекси на територия, започваща от Мала Азия и достигаща до Средна Европа. Преди всичко това са материалите от Полиохни, Левкас, някои от съкровищата от Троя и пещерата Алепотрипа, с материалите от Ескияпар, некропола при Мокрин, в некропола Францхаузен, от Тисафюред-Асотелом в Унгария, в Гълъбово и Овчарци, и Рупите, Петричко.
В технологично отношение правят впечатление някои елементи и предмети, които демонстрират високото ниво на производство на златни накити и различните техники, които го съпътстват през ранната бронзова епоха.
Концентрацията на такова количество златни предмети и елементи от накити в рамките на няколко могили от един некропол предполага, че те вероятно са произвеждани в района на селището и некропола или в близост до тях, още повече, че в древността най-често златото е с алувиален произход. Косвено доказателство за това са златоносните притоци на р. Марица и самата р. Стряма.
Появата на някои типове златни предмети в тракийската РБЕ ІІІ вероятно се дължи на влияния или директни търговски контакти от югоизток с Мала Азия и от юг със северните части на Егея в РБЕ ІІ-ІІІ или началото на РБЕ ІІІ. Това частично се подкрепя и от анализа на керамичния материал на някои селища в Тракия. Появата на нови форми в Дъбене вероятно се дължи на доразвиване на традицията за производство на златни накити. През РБЕ ІІІ тази част на днешните български земи оказва влияние в посока север и най-вече северозапад: за пример могат да бъдат посочени спиралите с една и повече обратни извивки и конвексните апликации.
В този смисъл обектът край Дъбене се явява връзката между Средна Европа, Мала и Предна Азия в ранната бронзова епоха. По този начин Централните Балкани и откритите край Дъбене материали са свързващото звено в контактите между тези части на света през ранната и началото на средната бронзовата епоха, като така се оформя една линия на влияния от югоизток на северозапад.
Несъмнено е, че в края на ранната бронзова епоха в Тракия, предвид броя на находките в структурите и че те са основно накити, златото е символ на престиж.
В същото време, ако се приеме, че производството на накитите е местно, това дава и косвена информация за наличието на организация на производството им. Тази дейност трябва да е организирана и тясно и строго специализирана, и практикувана от неголям брой представители на населението, каквото е било и производството на бронзови предмети, и, вероятно, частично на керамични съдове. Наличието на известна организация в раннобронзовото общество през третия етап на епохата косвено се доказва и от ред други данни.
Един от най-важните въпроси е интерпретацията на структурите от обекта и на самия обект като цяло. Най-важните довод в този контекст е костният материал. Където костите могат да бъдат идентифицирани, става въпрос за материали от животински произход. Като термин според мен в този предварителен етап на интерпретация на археологическите ситуации и материали най-удачна е употребата на „ритуални структури". Всичко това по-скоро напомня за „погребване" или символичното полагане в малките могили на дарове - керамични съдове, златни, бронзови и каменни предмети, което е свързано и с участието на животински кости и „запечатването" им с речни камъни. Така тези структури на ниво изграждане носят характеристиките на могили с каменен кожух, но на практика са по-скоро свъзани с ритуалните, а защо не и на религиозните практики в ранната бронзова епоха. Ако се приеме, че това е така, то коментираният тук обект е некропол и ритуалните структури може би се явяват нов тип светилище от гледна точка на ниските и малки структури, които са свързани с ритуални дейности.
В обекта на този етап на проучване се оформят две различни зони, които наричам некропол и ритуални структури само като технически термин:
- Първата се състои от петте големи могили, в едната от които има два реални гроба (а вероятно и в другите четири, но те на този етап остават непроучени).
- Втората зона е съставена от ниските и малки могили, т.е. ритуални структури, при които става въпрос по-скоро за ритуал на погребване на керамични, стъклени, бронзови и златни предмети, животински кости.
Откриването на толкова многобройни златни предмети в Тракия е едно напълно очаквано събитие. Чрез тях тази част на Югоизточна Европа се вписва напълно в скока на производство и употреба на златото в ранната бронзова епоха и става равностойна територия на Мала и Предна Азия и Кавказ най-малко от гледна точка на чистата статистика. Така тези находки попадат в южния металургичен кръг на Циркумпонтийската металургична провинция.
Мартин Христов