Пръв F. Cary през далечната 1752 година, освен че систематизира, разбира се според наличната по негово време изворова база, тракийската династическа история, успява да свърже представителите на тракийските домове с тези от Боспорското царство.

[При архонта Теодор в Атина] ... В Азия царете (букв. царувалите) в Кимерийския Боспор, наречени Археанактиди, управлявали 42 години; властта приел Спартак и управлявал 7 години.

Това лаконично сведение дължим на Диодор Сицилийски в ХІІ книга на неговата Историческа библиотека, автор, работил през 1. в. пр. Хр., т.е. четири века след описаните събития. Дължим е верният глагол, тъй като липсва друго литературно сведение, което да информира за случилото се. Подлагани на критика от съвременните историци поради липса на систематичност при излагане на събитията, неговите екскурси често се свеждат до изброяване на владетели и определяне продължителността на управлението им по датите на атинските архонти-епоними. За радост на изследователите количеството на изворите нараства, появяват се и нови находки, които дават възможност за преосмисляне и реинтерпретиране на отделни моменти от историята на Боспора, както и свързването им в цялост.Колкото и лаконично да е сведението, с него се поставя началото на историческата хронология на Боспора. А Кимерийският Боспор, съгласно географа Страбон, е разположен от езерото Меотида/Азовско море до Евксинския Понт и обхваща териториите от двете страни на протока (Strabo 11. 2. 5). От епиграфските паметници е известно, че за гърците той е разделен на две части. Европейският Боспор е организиран около големия град Пантикапей (дн. Керч), който след средата на V в. пр. Хр. става столица на вече консолидираната мощна държава. Азиатската част на Кимерийския Боспор стига до северозападен Кавказ в долното течение на р. Хюпанис (дн. Кубан).

Появата на новата династия на Спартокидите и произходът на нейния родоначалник Спарток І, е широко представен в историографията проблем. Истина е обаче, че и до днес липсва единна теза както около причините за създаването на Боспорското царство, така и около събитията в този период и около произхода на самата династия.

От краткото сведение на Диодор, което историкът най-вероятно черпи от местен боспорски хронограф от 3. в. пр. Хр., научаваме, че през 438/7 г. пр. Хр. в Боспора се появява нов владетел. Името на основателя на династията на Спартокидите в Боспорската държава е известно основно в два варианта: Спартакос (каквато е формата у Диодор) и Спартокос (формата, известна от надписите). В един вотивен паметник името е в генетив от формата Спардокос (Спардоко), която изключително го сближава с известните от Тракия форми Спарадокос, Спардокос, Спордокос, Спартокос (да си спомним Спарток от Кабиле, споменат в надписа от Севтополис). Важността на сближаването е в това, че името не просто е известно от Тракия, но е характерно за царстващата Одриска династия. От Стефан Византийски е известен и тракийски град с името Спартакос.

И ако името, относително единодушно, е прието за тракийско, не така стои въпросът с етническото определение на основателя на династията. Тук мненията са много и разнопосочни. Аз само ще посоча, че във времето е сочени различни възможности, но най-често изследователите се обединяват около тракийски, елински, скински и синдо-меотийски произход. Тук ще ви запозная с няколко любопитни, не нови хипотези, представени в модерната литература от автори, защитаващи безусловно тракийския произход на основателя на династията.

Пръв в литературата становище за тракийския произход на основателя на династията на Спартокидите изказва G. Perrot (през 1877). Неговата хипотеза, че Спарток е бил предводител на тракийски наемници на служба при Археанактидите, който успява да се домогне до властта благодарение на подкрепата на своите сънародници, намира подкрепа и в съвременната историография. Проблемът е, че сигурните сведения, засвидетелствани в античната литература (Polyaen. 8. 55) и епиграфски  (КБН № 180), за присъствие на наемници в Боспора се отнасят за времето от средата на 4 в. пр. Хр. насетне. Което обаче не бива автоматично да се превръща в основание на отхвърляне на хипотезата. Собствените извори в Боспорското царство, особено за ранния период на съществуване на държавата, та дори и по-късно, са много малко, а литературните извори са изключително оскъдни, за което има дори чисто политико-географско обяснение – голямата отдалеченост на територията от Елада прави историята на региона неинтересна за гръцките писатели, защото тя рядко попада в обсега на интересите им. Истори

В научната литература от края на 20. в. е въведена в употреба една доста смела хипотеза: родоначалник на боспорската династия е тракийският династ Спарадок, брат на тракийския цар Ситалк и баща на Севт, който в Боспора приел името Спарток. Така някои проучватели свързват фигурата на Спарадок – одриския династ (чието известно и много дискутирано монетосечене се поставя в дискусионни граници) и боспорския държавник Спарток – родоначалника на едноименната династия (438/7 – 431/0 г. пр. Хр.).  За изходна точка авторът използва сведението на Херодот (Hdt. 4. 80), според което при скитите имало избягал брат на Ситалк (който брат остава анонимен), а при одрисите – Скил, брата на Октамасад. След сделката, постигната при делтата на р. Истрос Спарадок, Ситалковият брат, не е екзекутиран, за разлика от скита. Аргумент на това предположение един от авторите, привърженици на тази хипотеза – нумизматът Владилен Анохин открива във влиянието, което упражнява синът на Спарадок – Севт (Thuc. 2. 101. 5; 4. 101. 5) в двора на своя чичо Ситалк. Според хипотезата Спарадок заминава (или по-скоро е изпратен) в Атина. Там успява да привлече вниманието на Перикъл като кандидат за боспорския трон.

Друг привърженик на тракийския произход на Спарадок – Hind дори преди Анохин допуска, и то доста категорично, че е възможно траките, възползвайки се от своето могъщество и от ситуацията (?), да поставят някого от своята фамилия в отговор на апел от Кимерийския Боспор.  Твърде възможно било той да е братът на Ситалк, който се наричал Спарадок, смята изследователят, който не допуска Спарток да е бил просто наемник, а член на Одриската царска фамилия, чиито имена в някои случаи са идентични на тези от династията на Спартокидите – Спардокус, Берисадес, Комосария. Всъщност Перисад/Берисад е второто по честота появяващо се в династията име след това на Спарток. Ако около приемането на тракийската принадлежност на името на Спарток има някакъв крехък консенсус, то около това на Перисад/Берисад има по-скоро войнствен отказ. И тук не искам да акцентирам около тракоезичността на антропонима, а около отказът да се видят като форми на едно име двете.

Тези така смели предположения на двамата автори на този етап от проучванията (а твърде вероятно и в близко бъдеще) си остават във висша степен дискусионни, което не означава непременно грешни. Хипотезата им е трудно подкрепима с наличните изворови данни. Срещу нея, разбира се, има и категорично изправящи се  историци–изследователи както на тракийската древност, така и на историята на Боспорското царство.

Разбира се, не всички изследователи единодушно приемат тракийския произход на основателя на династията на Спартокидите. Има такива, които прокламират безспорно елинския произход на родоначалника на династията, който по тогавашната мода носи тракийско име, или както казва една от изследователките  според модната тенденция още от 5. в. пр. Хр. чисто тракийски имена могат да се носят не само от траки, но и от елини. За съжаление, тя така и не успява да изведе причините, поради които начело на държавата във втората половина на 5. в. пр. Хр. застава човек, който носи тракийско аристократично име, характерно за управляващата династия в Одриското царство, дори той да е елин, както е убедена авторката.

Съдейки по писмените извори, стигнали до нас, в древността Спартокидите са били възприемани като варвари, т. е. като не-елини. Опитите на модерната историография да докаже елинския им произход, като сведе това приемане само до подвластните им племенни династи, са силно хипотетични и объркани.

Т. нар. варварски имена, приети в династията на Спартокидите, макар и губещи засега статистически спрямо гръцките в държавата, като че ли са много по-популярни и се носят именно от династите на Боспора – факт, в който е забелязано отражение на общите традиции у Одрисите и Боспорските Спартокиди. Не-гръцкият характер на името Спарток откровено го противопоставя на елинското аристократично име Археанакс – родоначалника на предходната династия.

Факт е, че начело на гръцка държава във втората половина на 5. в. пр. Хр. застава не-елин/тракиец. Като се има предвид полуварварският произход на голяма част от йонийската аристокрация, която може да се проследи у античните автори, е допустимо, че не-елинският/тракийски произход на Спартокидите не би могъл да предизвика някаква особена реакция на неприемане.

През 438/7 г. пр. Хр. става смяна на династиите в Боспора: властта преминава в ръцете на Спартокидите, които управляват Боспорската държава до нейното присъединяване към Понтийското царство на Митридат VІ Евпатор в самия край на 2. в. пр. Хр. – ок. 109 г. пр. Хр.

Оживена е дискусията и около причините, довели до промяната във властта в Боспорската държава. Една интересна хипотеза е в обръщение от дълго време и тя е склонна да отреди значителна роля на експедицията на Атинския морски съюз в Северното Черноморие. Отделни историци свързват възкачването на Спарток с морската експедиция на Перикъл (Plut. Pericl. 20, 1-2), традиционно поставяна в 438/7 г. пр. Хр. Една от задачите била свалянето от власт на династията на Археанактидите, тъй като те били опозиция на атиняните. Втората половина от задачата била възкачването на про-атински настроената династия на Спартокидите. Допуснато е смяната да е довела до съществени промени в социалната структура на управлението.

Експедицията на Атинското Архе по северните брегове на Понта изглежда твърде вероятна. Свързва се с интереса на Атина към разширяване хлебния внос от Северното Черноморие след поражението в Египет през 454 г. пр. Хр. До скоро като безспорна беше приета важността на севернопонтийския експорт на хляб за Атина. Единственият източник за действията на Перикъл в района на Понта – Плутарх дори не намеква за някакви по-сериозни политически акции. Разбира се, не бива да се забравя, че Плутарх пише биография на атинския стратег, и акция, свързана със смяна на властта в Боспора, да не е от огромен интерес за политиката на Атина. Ако се съобразим с приетото в литературата становище за жизненоважните за Атина търговски контакти със Северното Черноморие, в частност с Боспора, то в  този смисъл всяка политическа промяна би имала огромно значение. В съвременните изследвания обаче тези комерсиални връзки са подложени на анализ, което доведе до нови, различни резултати, които налагат възприеманото a priori до скоро да бъде преразгледано. В такъв случай автоматично би отпаднало сериозното обвързване на експедицията с промените, които настъпват в управлението на Боспора.

Освен това беше подложена на дискусия доскоро приеманата категорично датировка на Понтийската експедиция в този район. В последните изследвания корекцията й се отнася вече в първата половина на 6. в. пр. Хр. Това показва, че категоричното свързване на Спарток І с политическите щения на атиняните в Боспора вече не може да бъде еднозначно прието.

Тривековното царуване на династията на Спартокидите (438/7 – 109 г. пр. Хр.) е прекъснато от Митридат VІ Евпатор (110/9 – 63 г. пр. Хр.). Животът и началото на управлението на Понтийския цар, забулени в митични разкази и полумитични подробности, са слабо осветлени от писмената традиция (Just. Epit. 38. 7. 1). Този енергичен владетел заема престола на Понтийското царство самостоятелно твърде млад и успява в кратък срок да подчини обширни територии около Черно море.

Тук само ще вметна относно допуснатото в литературата родство между боспорските царе, т. е. Спартокидите, и наследника на Отанидите и Ахеменидите. Предполага се, че то би могло да се разглежда като възможна причина за вероятното осиновяване на бъдещия понтийски цар от последния Спартокид – Перисад, който бил бездетен – една от формите за запазване на властта вътре в династията. Намеците от изворите към момента обаче остават твърде бледи. От друга страна, сигурно е, че в армията на Митридат VІ служат многобройни представители на тракийския етнос, както впрочем и в други наемни армии. Техните имена ще се виждат и по времето на наследника на властта на Евпатор в Боспорското царство – неговия син Фарнак.

Митридат VІ Евпатор в Боспорското царство успява да прекъсне една династическа линия, свързана с тракийската история. Дали обаче това прекъсване е окончателно, дали споменатото родство между двете династии може да е исторически факт, дали членове на боспорската не продължават да заемат позиции в политическата система на съ-управление са все въпроси, важни за възстановяването на историята на Боспора. Само след половин век с управлението на Полемон І в Европейската част на Боспора (12/11 – до началото на новото хилядолетие) тракийската династическа традиция ще бъде възстановена. Явни стават родствените връзки между Понтийската/Боспорската и Тракийската династии. От 45 г. насетне на боспорския престол се редуват владетели, които носят тракийски царски имена. Динамичните военнополитически промени, които настъпват с нарастването на държавата на Митридат VІ Евпатор, обаче не се отразяват преломно на културно-историческите процеси, които текат в Боспорското царство. На този исторически фон ще се появят едни от най-представителните паметници на кримския полуостров – рисуваните гробници в Керч.

Ружа Попова

Литература