Πολέμων
Полемон e син на Зенон – именит аристократ и ретор от Лаодикея на Лик (град във Фригия, близо до р. Меандър) (Bowersock 1965: 6; 143-144). През забележителната фигура на ретора Зенон, лоялен съюзник на Марк Антоний в партските му кампании през 40 г. пр. Хр., Полемон е обвързан с триумвира – връзка с големи последици в политическата кариера на Полемон и цялото му семейство, но и странно преизползвана в историографията от втората половина на 19 в. до днес. Когато Марк Антоний създава царствата Понт, Пафлагония, Галатия и Кападокия, през 39 г. пр. Хр. той назначава за цар на едното от тях – Понт Дарий, сина на Фарнак (App. BC 5. 75 – Дарий, син на Фарнак), но само две години по-късно го заменя със сина на Зенон – Полемон (Plut. Ant. 38; Cass. Dio 49. 25. 4; Strabo 12. 8. 16 – за удостояването на бащата и сина с царски сан за доблестта им отначало от Антоний, а по-късно препотвърден от Октавиан Август; Bowersock 1965: 51; Sullivan 1980: 916). През 31 г. пр. Хр., по време на решителната битка при Акциум, Полемон изпраща на Марк Антоний в помощ войска. Гъвкавият приятел на триумвира преди битката сключва мир и с Октавиан. Именно Октавиан Август, още с началото на управлението си, признава Полемон за римски клиентен цар, както и царствата, които управлява (благодарение на Марк Антоний). Полемон получава от Август даровете, с които се признават съюзниците на Рим, и е посрещнат като цар, съюзник и приятел (rex socius et amicus populi Romani) през 26 г. пр. Хр. (Cass. Dio 53. 25. 1).
Съгласно Дион през 15/4 г. пр. Хр. в Кимерийския Боспор е извършен преврат. В тези мътни събития се наложило да се намеси лично Марк Випсаний Агрипа, който изпратил срещу вероятния узурпатор Полемон, цар на онази част от Понт, която граничела с Кападокия, уточнява Дион (уточнението е необходимо, за да разграничи владението от бившето царство на Митридат VI Евпатор, включено от Помпей в състава на Римската държава като провинция Битиния-Понт). Първоначално Полемон не бил приет радушно в Боспорското царство и се наложила нова намеса на Агрипа. Невъзприемчивостта към новия владетел най-вероятно се дължи на факта, че назначен за цар, Боспорът попада отново под властта на Понт, както при Митридат VІ Евпатор. Авторитетът на Агрипа довел до стихване на бунта и възцаряването през 15/4 г. пр. Хр. на Полемон Понтийски в Боспора (Cass. Dio 54. 24. 4-7; Jos. AJ 16. 20), а царица Динамия, преди това съпруга последователно на двама управляващи царството, в същата година била омъжена за него (Dmitriev 2003: 286), не без санкциите на Август, разбира се.
Много скоро след този краткотраен брак, най-вероятно след смъртта на Динамия (Braund 2005: 258; ср. Mommsen 1860: 702, n. 127; Rostovtzeff 1919: 100, 104-105 – смятат, че Полемон и Динамия са се развели и говорят за второ, пък и трето самостоятелно управление на Динамия след смъртта на Полемон; след двамата авторитетни автори тази хипотеза се възприема от много изследователи и се доразвива в сложни конструкции; contra Сапрыкин 2002: 97-98 с лит.), ок. 12 г. пр. Хр. Полемон сключва брак с Питодорида, дъщерята на Питодор, родом от Ниса, но преселил се в Трали заради прочутостта на града, и който бил сред най-изтъкнатите приятели на Помпей, гласи една от визитките на Страбон (14. 1. 42). P. Thonemann (2004: 148) обаче изнася хипотеза, съгласно която бракът на Полемон с Питодорида е от времето на царуването му в Понт, преди този с царицата на Боспора Динамия (вж. по-рано за същото Dessau 1913: 692, който смята, че бракът на Полемон с Питодорида предшества този с царица Динамия в Боспора в 14 г.), т.е. става дума за двуженство. Тази в известна степен екзотична идея не е лишена от потенциал, тъй като още през 37/6 г. пр. Хр., когато е назначен за цар на Понт, Полемон безспорно е бил на възраст, подходяща за сключване на брак и създаване на поколение. Закъснелите му, а и краткотрайни бракове – първи с царица Динамия и втори с Питодорида – изглеждат изненадващи. Още повече че за краткия си брак с Питодорида, между ок. 12 и 9/8 г. пр. Хр., ако приемем датата, наложена от повечето изследователи за смъртта му (ср. обаче детайлната дискусия у Primo 2010: 168-169, съгласно която не би трябвало да се изключва възможността Полемон да е загинал между 7/8 и 10/11 г.), когато е убит в периферията на Боспорското царство от т. нар. аспургиани (Strabo 11. 2. 11), Полемон І има 3 известни от изворите деца: Марк Антоний Полемон, оставен безименен от Страбон, но е описан в качеството му на частно лице (ἰδιώτης), който помага на майка си в управлението (Strabo 12. 3. 29) (за възможността този син да е известният монетен магистрат от Лаодикея – М. Антоний Полемон и за свързването му със сведението на Дион (59. 12. 2) Полемон, син на Полемон, който получава от император Гай Калигула наследствения домейн, вж. D. Magie 1950: 548-9, 1407; Barrett 1978: 437; Thonemann 2004: 147; contra Sullivan 1979: 6-20); Зенон, който през 18 г. ще бъде провъзгласен благодарение на Германик Юлий Цезар, бащата на бъдещия император Гай, за цар на Велика Армения с името Артаксиас (Strabo 12. 3. 29, който не споменава името му; Tac. Ann. 2. 56. 3; 6. 31; I. Smyrna 614 = OGIS 377 = IGRR 4. 1407 – надпис в чест на Зенон, син на царица Питодорида Филометор и на цар Полемон, внук на Антония благодетелката); дъщерята Антония Трифена, оставена анонимна у двамата автори, споменали я като съпруга/вдовица на Котис, убит от своя чичо Раскупорис (Strabo 12. 3. 29; Tac. Ann. 2. 67), но документирана в епиграфските извори и в нумизматиката.
Историческите факти сочат, че още с назначаването на Полемон І Понтийски, син на ретора Зенон, от император Август през 14 г. пр. Хр. за цар на Боспора, започва възстановяването на династическите връзки между Боспорската държава и царството на одрисите в Тракия, които традиционно се смятат за прекъснати с управлението на Боспора от Митридат VI Евпатор – традиция, която също се нуждае от преразглеждане с натрупването на нови извори.
Ружа Попова
Литература:
Сапрыкин, С. Ю. 2002: Боспорское царство на рубеже двух эпох. Москва.
Barrett, A. 1978: Polemo II of Pontus and M. Antonius Polemo. – Historia 27: 437-448.
Bowersock, G. W. 1965: Augustus and the Greek World. Oxford.
Braund, D. 2005: Polemo, Pythodoris and Strabo. Friends of Rome in the Black Sea Region. – In: Coşkun, A. et al. (Eds.). Roms auswärtige Freunde in der späten Republik und im frühen Prinzipat. Göttingen (Duehrkohp & Radicke): 253-270.
Dmitriev, S. 2003: Claudius’ Grant of Cilicia to Polemo. – CQ, NS, 53/1: 286-291.
Magie, D. 1950: Roman Rule in Asia Minor. To the End of the Third Century after Christ. Princeton.
Mommsen, Th. 1860: Geschichte des römischen Münzwesens. Berlin.
Primo, A. 2010: The client kingdom of Pontus between Mithridatism and Philoromanism. – In: Kaizer T., M. Facella (Eds.). Client Kings and Roman Principalities. Stuttgart: 159-179.
Rostovtzeff, M. 1919: Queen Dynamis of Bosporus. – JHS 39: 88-109.
Sullivan, R. 1979: Thrace in the Eastern Dynastic Network. – ANRW 2, 7/1: 186-211.
Sullivan, R. 1980: Dynasts in Pontus. – ANRW 2, 7/2: 913-930.
Thonemann, P. J. 2004: Polemo, Son of Polemo. – EA 37: 144-150.