Цар на истрийците/хистрианите

Histrianorum rex

Юстин (Just. 9.1.9; 9.2.1-16; 9.3.1-3) пише, че македонският цар Филип II, след неуспешното нападение и обсада на Бизантион, се отправя срещу скитите с надеждата за плячка и подобно на търговците да покрие разходите по едната война с доходите от другата. Тази история се случва през късната пролет – ранното лято на 339 г. пр. Хр.

По това време при скитите властва Атей, който във войната срещу истрийците / хистрианите изпада в трудно положение и чрез полиса Аполония иска помощ от македонския владетел, като обещава в замяна на това да го осинови и да го направи свой наследник на Скитското царство (Columba 1910: 210; Papazoglu 1969: 21-23; Йорданов 1998: 79-80). Царят на истрийците/хистрианите (Histrianorum rex) обаче умира и това премахва заплахата за скитите. Атей отпраща македоните и заявява да кажат на Филип ІІ, че няма нужда от помощ и от това да го осиновява, тъй като скитите превъзхождат по храброст македоните, а самият той има здрав син, който да го наследи.

След като научава това, македонският цар изпраща пратеници при Атей, искайки пари за покриване на част от разходите по обсадата на Бизантион, понеже в противен случай македоните са принудени да прекратят войната, поради недостиг на средства. Филип ІІ изисква скитският цар да изпълни неговото искане, тъй като последният нито плаща на самите македонски воини, нито заплаща разходите по тяхното придвижване от Бизантион до Скитското царство.

Царят на истирийците/хистрианите (Histrianorum rex) е обект на интерес още през ХIX в., когато за пръв път е изказана хипотезата (Thirlwall 1855: 77-78; Zippel 1877: 34), че истрийците/хистрианите заемат в текста мястото на трибалите, т.е. Царят на хистрианите (Histrianorum rex = rex Histrianorum) трябва да e rex Triballorum. В случая едно непознато име се заменя с познато.

Според друго мнение истрийците/хистрианите са жителите на полиса Истрия/ Хистрия, които получават военна помощ от трибалите, предвождани от своя цар (Polaschek 1837: 2392-2401).

Според трети Histriani не са жителите на елинския полис Хистрия/Истрия, а са жители на гетско (или трибалско) селище в Добруджа, което получава името си от полиса Истрия или река Истрос (Parvan 1926: 52). В този случай хипотезата запазва текста на Юстин и не налага замяна.

А. Момиляно е на мнение, че rex Histrianorum е тиран или автохтонен династ, владеещ полиса (Momigliano 1933: 336-349).

Т. Блаватская дори предполага, че истрийците/хистрианите са предните келтски отряди (Блаватская 1948: 208).

Въз основа на Помпоний Мела (Pom. Mel. 2. 1. 7-8) И. Лазаренко счита за малко вероятно rex Histrianorum да е владетел на трибалите и/или гетите, а по-скоро да е владетел на други скити, наричани истрийци (Лазаренко 2015: 128-132). По този начин той допуска вътрешноскитско противоречие, което би трябвало да се разреши на бойното поле. Но в изворите няма информация за подобно отношение на останалите скитски народи и владетели към Атей. По-скоро е обратното, тъй като той разчита на тяхната подкрепа срещу трибалите: когато войната между трибалите и Атей се разраства и първите притискат своите противници, скитите на Атей прибягват до слуха, че идва подкрепление от горните скити според стратегемите на Полиен (Polyaen. Strat. 7. 44. 1) и Фронтин (Front. Strat. 2.4.19), което води до временно оттегляне на трибалите.

В заключение, изворите дават основание да се мисли, че основното противоречие в района, по това време, е между трибалите и скитите. Поради това най-вероятна изглежда хипотезата, че rex Histrianorum е владетел на трибалите (най-вероятно Сирм, цар на трибалите), който около 340 г. пр. Хр., по време на обсадата на Истрия/Хистрия от скитите, подпомага този полис, поради което е назован и с това име.

 

Пламен Петков

Литература:

Блаватская, Т. 1948: Греки и скифы в Западном Причерноморье. – Вестник древней истории 1.

Йорданов, К. 1998: Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.) София. (= Studia Thracica 7).

Лазаренко, И. 2015: Скитите в Тракия (VІІ в. пр. н. е. - І в. от н. е.): Част І, Писмени извори за скитите в Тракия. Варна.

Columba, G. 1910: Le sedi dei Triballi. – Studi storici per l'antichità classica vol. 3, fasc. 1.

Momigliano, A. 1933: Dalla spedizione sciatica di Filippo alla spedizione scitia di Dario. – Athenaeum 11.

Parvan, V. 1926: Getica. O protoistorie a Daciei. Bucuresti.

Polaschek, E. 1937: Triballi. – Realencyclopaedie der klassischen Altertumswissenschaft 6A. 12.

Papazoglu, F. 1969: Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (Tribali, Autarijti, Dardanci, Skordisci i Mezi). Sarajevo.

Thirlwall, C. 1855: History of Greece, T. 6. London.

Zippel, G. 1877: Die römische Herrschaft in Illyrien bis auf Augustus. Leipzig.