Персийски цар от династията на Ахеменидите. Царува от февруари 423 до март 403 г. пр. н. е. Син на Артаксеркс І и вавилонската му наложница Космартидене. Оттук и гръцкото му прозвище Нотос (грц. NÒqoj – незаконен). Прозвището му обаче се появява доста късно, едва у Павзаний [Paus. 6.5.7]. Женен е за своята полусестра Парюсатис, дъщеря на баща му Артаксеркс І от вавилонската му наложница Андиа (Andia). Женитбата с дъщеря на законния цар явно дава в персийското общество по-добра позиция за заемане на трона, макар че Парюсатис също е дете на наложница като него. Може би по такава причина и Дарий І също се жени последователно за две дъщери на Кир ІІ (но законни), въпреки, че е издънка на царския род, който обаче е разклонение, без права на пряко наследяване на престола. Вероятно така е парирал и възможността някой друг също да е женен за законна дъщеря на законен цар и с това да има основания за претенции над престола? Преди интронизацията Дарий ІІ се казва Охус (др.-перс. *Vauka или *Va(h)uš; аккад. Ú-ma-kušor Ú-ma-su) и е сатрап на Хиркания. Женен е също и за една дъщеря на Гобрий, от която има четири синове. Един от тях е Артабазан, чийто син и внук на Дарий ІІ става цар на Медия Атропатене през втората половина на ІІІ в. пр. Хр. От Парюсатес са известни синовете Артаксеркс ІІ, Кир (Млади), Оксатрес и Останес. От нея е и дъщеря му Аместрис, съпруга на Теритевхма, а след това на Артаксеркс ІІ, както и други седем неназовани деца. От други съпруги е известен Артостес, неназованият сатрап на Медия от 401 г. пр. Хр.
За да заеме престола е принуден да води въоръжена борба с други претенденти на престола. Подкрепен е от началникът на конницата Акбар, сатрапът на Египет Арксам и влиятелният евнух Артоксар. Особено голямо и, според някои изследователи, зловещо влияние над него обаче има съпругата му Парюсатис (Olmstead, pp. 356, 364; Cook, p. 135). Други влиятелни евнуси в двора били Артибарзан и Афос.
В сведение на Ктесий, Дарий ІІ се възкачва на престола след краткото царуване на други двама негови полубратя – Ксеркс ІІ и Согдиан [Jacoby, Fragmente 688, fr. 15. 47-51]. Те обаче не фигурират във вавилонските таблички от Нипур, вероятно защото не доживяват да бъдат интронизирани официално. Най-ранното споменаване на Дарий ІІ в тях е от 10 януари 423 г. пр. Хр. Навярно официално заема престола на 1-ви април (персийската Свещена Нова година), когато по традиция биват интронизирани персийските царе.
Дарий ІІ екзекутира узурпиралия властта Согдиан, негов полубрат, както и всички, които участват в убийството на брат му Ксеркс ІІ, законен престолонаследник. Любимият му метод за екзекуция е задушаване в стая с гореща пепел, макар че някои от противниците му са убити с камъни или се самоубиват преди екзекуцията. Това предпочитание вероятно е свързано с правилото да не се пролива свещената кръв на човек от царско потекло. Така например е екзекутиран Согдиан, на когото Дарий ІІ дава обещание, че няма да умре от меч, отрова или глад. Така е екзекутиран и друг негов роден брат на име Арсит, също претендент за престола [Jacoby, Fragmente 688, fr. 15. 53]. Той е поддържан от Артиф, син на Мегабиз. Бунтовниците започват бунта вероятно в Сирия и печелят две битки, но преди третата, гръцките наемници са подкупени и битката е загубена. Артиф очаква войската на Арсит, но тя не пристига навреме и той се предава. По съвет на Парюсатис наказанието му е отложено. Арсит решава, че ще бъде пощаден и също се предава. Ктесий твърди, че Дарий ІІ не желаел неговата смърт, но Парюсатис надделяла. Закрепвайки се на престола, той влиза в ролята на отмъстител за смъртта на брат си Ксеркс ІІ. Единият от съучастниците на Согдиан в убийството на Ксеркс ІІ (Фарнак), е пребит до смърт с камъни, а другият (Меностан), не дочаква екзекуцията и се самоубива в ареста.
Пафлагонският евнух Артоксар, вероятно сатрап на Армения, който помогнал на Дарий ІІ да вземе властта, също прави опит чрез заговор да заеме престола [Ctesias, in Jacoby, Fragmente 688, fr. 15. 54]. Историята е малко невероятна и може би заради такива моменти историците са резервирани по отношение на сведенията на Ктесий. По закон, като евнух, Артоксар няма право да бъде цар. Затова заповядва на съпругата си да му направи фалшива брада и мустаци, за да се представя за нормален мъж в обществото. Тя обаче донася за тези му намерения, той е заловен и предаден на царица Парюсатис, която заповядва да го екзекутират.
Доста по-сериозни последствия има обаче заговорът на Теритевхма, женен за дъщерята на Дарий ІІ Аместрис [Ctesias, in Jacoby, Fragmente 688, fr. 15. 55-56]. Теритевхма наследява сатрапията Хиркания от баща си Хидарн, висш персийски благородник, чиято дъщеря Статейра е жена на Артаксеркс І. Теритевхма се влюбва в сестра на баща му на име Роксана, която е необикновено красива, а също изкусна в стрелба с лък и мятане на копие. Той има връзка с нея, но няма как да се разведе с благородната си царствена съпруга. Затова вдига въстание, в което го подкрепят 300 знатни персийци. За да си осигури тяхната вярност и да не могат да се отметнат от думата си, той решава да завърже в чувал жена си и всички да я прободат с мечовете си. Дарий ІІ узнава за метежа и с помощта на някой си Одиаст, който има силно влияние над Теритевхма, успява да спаси дъщеря си и да елиминира заговорника. Теритевхма не се предава без бой. От ръката му загиват 37 воини. Царица Парюсатис жестоко отмъщава за опита дъщеря й да бъде убита. По нейна заповед майката на Теритевхма, двама негови братя (Метрост и Гелик) и две негови сестри са погребани живи, а Роксана е разсечена на парчета. Единствено синът му се изплъзва от наказанието. Той получава град Зарис, завзет от Митридат, син на Одиаст, бивш оръженосец на Теритевхма, който не е замесен в заговора. Дарий ІІ поискал да накажат и Статейра, жена на Артаксеркс І и дъщеря на Хидарн, но Арсак измолил прошка за нея от Парюсатис, за което Дарий ІІ й казал, че след време много ще съжалява за това решение.
Царуването на Дарий ІІ е съпроводено от много бунтове, които очертават трайна тенденция за сепаратизъм, започнала още по времето на Артаксеркс І. Сложни военни и дипломатически маневри пък очертават отношенията на Персия с Атина и Спарта. След бунта на Арсит започва друг в Сарди, начело с лидийския сатрап Писуфн, подкрепян от елински наемници, начело с атинския наемник Ликон. Потушаването на въстанието е възложено на Тисаферн. Той е брат на заговорника Теритевхма, но успява да запази своето влияние в двора на Дарий ІІ. Тисаферн подкупва наемниците и екзекутира лидийския сатрап. Получава като награда сатрапията Лидия, Кария и йонийските градове, а на Ликон дава обширни владения. Присъствието на Тисаферн в Мала Азия е сигнал за засилено вмешателство на Персия в Пелопонеската война. Той умело лавира между Атина и Спарта по време на войната. Отпуска субсидия на Спарта и се задължава да й помогне срещу Атина, а тя признава властта на Персия над цяла Мала Азия, включително с елинските градове. В отговор следва въстание в Кария на Аморг, незаконен син на Писуфн, поддържан от атиняните. С помощта на Спарта въстанието е потушено, но понеже Тисаферн желае взаимното обезсилване на двете елински държави, той често не изпълнява поетите задължения. На служба при него е беглецът Алкивиад, талантлив атински пълководец, който през 411 г. пр. Хр. в навечерието на битката между Атина и Спарта при Абидос, преминава на страната на Атина. Персите успяват единствено да спасят част от спартанците от потъващите кораби. С помощта на Алкивиад атиняните си връщат Хелеспонта. Положението на персите се влошава и заради въстание в Мидия. Стига се до подписване на договор в Кизик в 408 г. пр. Хр. След това Алкивиад завзема Бизантион, гражданските му права в Атина са върнати, увенчан е със златен венец и е назначен за командващ войските по суша и море. На свой ред Дарий ІІ решава да преустанови балансирането между двете елински държави. Тисаферн е отстранен и успява да запази за себе си само Кария. Парюсатида, полусестра и съпруга на царя, и най-влиятелна в двора, урежда на поста сатрап на Лидия, Фригия и Кападокия своя по-малък син Кир, известен от гръцките извори като Кир Млади. Освен това тя урежда той да получи и върховното командване над войските в Мала Азия. Кир усмирява пизидийците и мизите, обитаващи земите между Лидия и Киликия, и им назначава угоден на тях наместник. След отстраняването на Тисаферн, йонийските градове са превзети от спартанеца Лизандър и предадени на Кир. През 407 г. пр. Хр. Алкивиад, начело на флот от сто триери се отправя към Йония. Спартанците се възползват от негово отсъствие и нанасят незначителни поражения на флота. Алкивиад отново е низвергнат политически и бяга във Фригия при Фарнабаз. Атинският флот е блокиран и разбит при Лесбос. Създаден е нов флот със средствата на храмовете. След няколко морски и сухопътни поражения Атина е принудена да подпише мирен договор в 404 г. пр. Хр. при крайно тежки условия. Лизандър изпраща писмо до Фарнабаз с молба да умъртви Алкивиад, което е изпълнено.
За икономическата политика на Дарий ІІ има малко сведения. От архива на финансовата къща на семейство Мурашу (Murašūs), се вижда, че през втората година от царуването му, се увеличава броят на ипотеките. Вероятно заради фискалните и военни тежести, наложени през първата година. Оттам са известни и имената на заговорниците, които подкрепили Согдиан. Имотите им са конфискувани и предадени на верните на Дарий ІІ хора. Има и таблички със сведения за строителната му дейност в Суза. Предполага се, че една от гробниците в Накши Рустам е негова. По негово време кризата в управлението на персийската държава продължава да се задълбочава. Дворцовият живот кипи от интриги и заговори. Сепаратистките тенденции се засилват. Сатрапите постоянно водят войни помежду си, на което дворът гледал снисходително. Населението в покорените области е подложено на разорение, което води до вдигане на въстания. Царят укрепва властта си със сила и подкупи, за разлика от предшествениците си, които търсели подкрепата на завладените области. Около 405 г. пр. Хр. започва въстание в Египет начело с Амиртей. Дарий ІІ се разболява и привиква сина си Кир, който оставя всичките си финансови средства на спартанеца Лизандър и се отправя за Суза. Царят умира в 404 г. пр. Хр. На престола се възкачва първородния му син Аршак (Артаксеркс ІІ). Тисаферн се опитва да набеди брат му Кир в измяна, но майка му се застъпва за него и той се връща в своите сатрапии, като започва да подготвя войска под предлог за отбрана. Голяма част от войската е от елински наемници. Стига се до битка при Кунакса (вер. септ. 401 г. пр. Хр.). Войската му постига победа, но Кир загива и победата се обръща в поражение. Тисаферн с хитрост елиминира елинските предводители. Останалите наемници, начело с атинянина Ксенофонт успяват да се доберат до черноморското крайбрежие на Анатолия. Събитията са описани от Ксенофонт в Анабазис, в който има също много сведения за траките в Мала Азия и Югоизточна Европа.
Веселка Манавска
Литература
Briant 1988: Briant, P. Ethno-classe dominante et populations soumises dans l’empire achéménide. Le cas d’Égypte. – In: Achaemenid History III. Method and Theory. Leiden, 1988 (p. 137-74).
Cook 1983: Cook, J. M. The Persian Empire. London, 1983.
Dandamaev 1989: Dandamaev, M. A. A Political History of the Achaemenid Empire. Leiden, 1989 (p. 258-273).
Dandamaev 1992: Dandamaev, M. A. Iranians in Achaemenid Babylonia. California, 1992, (p. 115-116).
Kuhrt 1987: Kuhrt, A. Survey of Written Sources Available for the History of Babylonia under the Later Achaemenids. – In: Achaemenid History I. Sources, Structures and Synthesis. Leiden, 1987 (p. 147-158).
Lewis 1977: Lewis, D. M. Sparta and Persia. Leiden, 1977.
Olmstead 1948: Olmstead, A. T. History of the Persian Empire. Chicago, 1948.
Ray 1987: Ray, J. D. Egypt. Dependence and Independence (425-343 B.C.). – In: Achaemenid History I. Sources, Structures and Synthesis. Leiden, 1987 (p. 79-95).
Ray 1988: Ray, J. D. Egypt 525-404 B.C. – In: CAH IV2 (p. 254-286).
Sachs 1977: Sachs, A. Achaemenid Royal Names in Babylonian Astronomical Texts. – American Journal of Ancient History 2, 1977 (p. 129-147).
Sancisi-Weerdenburg 1987: Sancisi-Weerdenburg, H. Decadence in the Empire or Decadence in the Sources? From Source to Synthesis: Ctesias. – In: Achaemenid History I. Sources, Structures and Synthesis. Leiden, 1987 (p. 33-45).
Schmitt 1977: Schmitt, R. Thronnamen bei den Achaimeniden. – BNF, N.F. 12, 1977 (p. 422-425).
Schmitt 1982: Schmitt, R. Achaemenid Throne-names. – AION 42, 1982, pp. 85-95.
Stolper 1985: Stolper, M. W. Entrepreneurs and Empire. The Murašû Archive, the Murašû Firm and Persian Rule in Babylonia. Leiden, 1985.
Дандамаев 1983: Дандамаев, М. А. Политическая история Ахеменидской державы. Москва, 1985 (с. 319).
Тураев 1935: Тураев, Б. А. История древнего Востока. Т. 2. Ленинград, 1935.
Эрлихман 2002: Эрлихман, В. В. Древний Восток и античность. Правители Мира. Хронологическо-генеалогические таблицы по всемирной истории.Т. 1. Москва.