Персийски цар от династията на Ахеменидите. Управлява от май до юни 424 г. пр. Хр.
Известията за него са предимно у Ктесий [18, 47-48], когото историците не считат за достатъчно достоверен и у Диодор Сицилийски [12, 71]. Според Ктесий, той е син на Артаксеркс І и царица Дамаспия и единствен законен наследник с титлата принц. От династията на Ахеменидите, за този цар се знае най-малко. Царува едва 45 дни, защото е убит при дворцов заговор. В заговора участват неговият полубрат Согдиан, евнухът Фарнак и вавилонският сатрап Меностан. Умира отровен в спалнята докато си почива пиян след разгулно пиршество.
Името му отсъства в местните извори. В запазени таблички от Нипур след Артаксеркс І следва веднага Дарий ІІ. Времето между двамата е прекалено кратко, за да се вместят двама царе като Ксеркс ІІ (45 дни) и Согдиан (6 месеца и 15 дни). Последната табличка от управлението на Артаксекс І датира от 24 декември 424 г. пр. Хр., а първата табличка от управлението на Дарий ІІ е от 13 февруари 423 г. пр. Хр. Има предположение, че в този кратък промеждутък са царували едновременно трима претенденти: Ксеркс ІІ в центъра на персийската държава; Дарий в Хиркания, където е сатрап, подкрепян също от Аршама, сатрапът на Мидия, Вавилония и Египет; Согдиан вероятно в Елам, където е признат. Има вероятност също това да се дължи и на факта, че официалните интронизации на царе се извършват по традиция в деня на Свещената нова година (1 април), а принцът е убит по-рано. Секундиан вероятно също не е могъл да присъства на официална интронизация заради военната намеса на Дарий в претенциите за престола.
Веселка Манавска
Литература
Дандамаев 1983: Дандамаев, М. А. Политическая история Ахеменидской державы. Москва, 1985 (с. 319).
Эрлихман 2002: Эрлихман, В. В. Древний Восток и античность. Правители Мира. Хронологическо-генеалогические таблицы по всемирной истории.Т. 1. Москва.
Olmstead 1948: Olmstead, A. T. History of the Persian Empire. Chicago, 1948.