Това сведение на Хекатей е достигнало до нас благодарение на по-късните автори Стефан Византийски (Steph. Byz. 176, 11, s.v. BÒruza) и Херодиан (Herodian, II, 937, 10 L). За Хекатей всяко населено място е град (pÒlij). Такава е представата на автора от края на VI и началото на V в.пр.Хр, когато той е книжовно активен. Това е време, през което все още различаването и противопоставянето елини-варвари не е достатъчно ясно изразено в елинската култура и историопис.
Елий Херодиан и Стефан Византийски предоставят две важни опорни точки, които насочват към локализацията на Бориза. На първо място това е изречението от Хекатей, който ни препредава Херодиан – “....след това град Бориза на персийците, след това Тиниада.”. Този пасаж от античния автор твърди, че Бориза се намира южно от нос Тиниада (дн. Инеада), ако се приеме, че изброяването на топонимите е с посока от юг на север. Следващият репер е добавката на Стефан Византийски, който изрично твърди, че полисът е понтийски. Най-естествено изглежда предходното, в южна посока, селище, неспоменато от Херодиан, да е Салмидесос (дн. Къйъкьой, старото Мидия). При това положение локализацията на Бориза трябва да се търси в пространството между Салмидесос и нос Тиниада. В този район не е известно селище по археологически данни. Бъдещи теренни обхождания и археологически разкопки могат да променят тази представа.
Димитър Дечев, в своя компедиум на тракийските езикови остатъци, причислява Бориза към тракийския топонимичен пласт. Освен тракийското название не е известно персийско име на този укрепен пункт. Логично е да се мисли, че преди настаняването на персите в Тракия, когато то се превръща в персийски град, тук е съществувало тракийско селище с име Бориза,?
Бориза на Хекатей не е същински град, а е по-скоро укрепен персийски пункт по крайбрежието на Западния Евксински понт, който е установен по времето на похода на Дарий І срещу скитите, или още по-рано, по време на военната активност на Мегабаз в Европейска Тракия. Несъмнено е, че в крепостта Бориза е резидирал персийски военен гарнизон във времето между операцията на Мегабаз в Тракия, около 515 г.пр.Хр. (или похода на Дарий I срещу скитите около 513 г.пр.Хр.) до 478 г.пр.Хр., когато сигурните комуникации между Европа и Мала Азия са прекратени поради военната активност на Атина в района на Протоците, което вероятно е една от причините, довели до необходимостта персийският гарнизон в Бориза да бъде изтеглен от Европа в Азия.
Античните автори от тази епоха не споменават военна активност на елините (атиняни) срещу персийската крепост Бориза.
Мирослав Издимирски
Литература
Ботева Д. Военните успехи на Мегабаз в Тракия предвижването на на Ксеркс от Дориск до Акант: връщане към Херодот. – Анали, 2008, 2-4, 121-128
Данов Хр. Към историческия облик на древна Тракия II. Хекатей, Херодот, Тукидид и Ксенофонт. – В: Хр. Данов. Тракийско изворознание, Велико Търново, 19982, 56-58
Делев П. Надгробните могили при Симеоновград, Одриското царство и тракийските племена в долината на Хеброс. – В: Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив – Свиленград през 2005 г. Велико Търново, 2008, 211-232
Фол А. Политическа история на траките. София, 1972, 54-56
Фол А. Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия. Тракия в Периегезата на Хекатей. – ГСУ – ФИФ, т. 66, кн. 3, 1975, 19 - 33
Archibald Z. H. Inland Thrace. – In: M. Hansen, H. Thomas, H. Nielsen (eds.) An Inventory of Archaic and Classical Poleis. Oxford Univ. Press, 2004, 885 - 899
Avram A., J. Hind, G. Tsetskhladze. The Black Sea Area. – In: M.H. Hansen, T.H. Nielsen (eds.) An Inventory of Archaic and Classical Poleis. Oxford Univ. Press, 2004, 924 - 974
Detschew D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, 76.
Hansen M. H. Hekataios’ Use of the Word Polis in his Periegesis. – In: T.H. Nielsen (ed.) Yet More Studies in the Ancient Greek Polis (CPCPapers 4). Stuttgart, 1997, 17 – 27
Jacoby F. Hekataios – RE, VII, 2, 1912, col. 2667-2750
Ruge W. Boryza – RE, III, 1, col. 739-740