1. Тракийски династ в хинтерланда на Тасоската переа. Известен е от писмото на Сула (138-78 г. пр. Хр.) от 80 г. пр. Хр. и от това на управителя на Македония Гней Корнелий Долабела от 80-78 г. пр. Хр. Първото писмо споменава сенатски декрет до магистратите (градските власти) на о. Тасос, с който се възстановява собствеността му върху земи, завладени от тракийските династи А., Реметалк и Тиута. Второто се отнася до същия декрет и разпорежда на магистратите да се възстанови тасоското владичество над заграбените от траките земи, което става вероятно по време на Първата Митридатова война (89-84 г. пр. Хр.);
2. Тракийски (сапейски) цар според Диодор [Diod. XXIX, fr. 36], Павзаний [Paus. VIІ, 10, 6] и Тит Ливий [ХІІІ, 41, 11]. В навечерието на Третата Македонска война, която избухва през 171 г. пр. Хр., А. нахлува в земите на македонския цар Персей и стига до Амфиполис. Персей събира войска, освобождава заетите от А. земи и го изгонва от царството му [Арр. Мас. fr. 11]. Нападението на Персей се изтъква в някои от изворите като повод за Третата Македонска война, която Рим започва заради интересите на съюзника си А. Само Апиан посочва отбранителния й характер, обяснен от персеевите пратеници пред римския сенат, който ги приема и дори сключва договор с Македония. Персей трябвало да освободи заетите земи на А., за когото повече не се споменава в изворите. Не е известно и кога А. става римски съюзник - някои смятат, че това е свързано с преминаването на легионите на Гней Манлий Вулзон през 192 г. през Тракия на път към Сирия. Други са склонни да гледат на съюза като на допълнително съчинен повод за войната на Рим срещу Македония, който да й придаде справедлив характер.
Маргарита Тачева