Отношението свещен предмет – обред – вяра 

Сребърното съкровище от с. Голяма Брестница, община Ябланица, област Ловеч, е добре известно в науката заради своевременната публикация след откриването му (Петков 1960: 26-28), публикуваните снимки и описания в редица каталози на тракийската изложба и в Europeana и Bulgariana по проект на ИБЦТ (Docheva-Peeva в Marazov 1998: 227; L’or des Thraces 2002: 208, 222-223; Пенкова в Europeana http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/430) (Обр. 1). Тъй като съкровището не се отличава с украса, а с надписите върху два от съдовете, то остава встрани от вниманието на голяма част на учените, с изключение на тези, които се занимават с епиграфика и тракийските антропоними и теоними (Митрев 2001: 203-204, Gočeva 2006 с предходната литература за значението на теонима и антропонима). В един единствен случай е обърнато внимание на обредното значение на съкровището в контекста на тракийската религиозност (Фол 2002: 219-220). Съкровището не е интерпретирано от функционална и ритуална гледна точка и това ме кара да насоча вниманието си към него, тъй като представлява интерес за изясняването на отношението предмет – обред – вяра във време на романизация на север от Стара планина.

Направата на съдовете е датирана в края на І и началото на ІІ в., а заравянето му се свързва с варварските нашествия и по-специално с края на ІІІ в. Този извод е на базата на откритото монетно съкровище в района, в който е намерен и сребърният сервиз. Традиционното обяснение е, че собственикът му го е укрил, но не е преживял нападенията, поради което съдовете са останали в земята (Петков 1960: 28; Божкова 2006).

Съкровището се състои от цилиндричен съд и пет касеролета с общо тегло 1.650 кг; химическите анализи показват, че е направено от най-висока проба сребро (Петков 1960: 26-28 и бел. 1). Върху купата и едно от касеролетата е врязан надпис, с който се съобщава, че бенефициарият Флавий Местрианос го посвещава  в знак на почит на господаря херой Пюрумерулас:

Κυριω Ηρωι Πυρουμηρουλα Φλ(αβιος) Μεστριανος β(ενε)φ(ικιαριος) ευχαριστηριον (Обр. 2).

Надписът е многократно коментиран, като наложилото се мнение за значението на епитета Пюрумерулас е Голям/блестящ огън (Митрев 2001: 203-204; Фол 2002: 219-220; Gočeva 2006: 39-40 с последни анализи на епитета с цялата предходна литература и дискусията за значението му), а името на бенефициария Местрианос – като латинизирано тракийско (IGBulg II 587; Стоев 2012 за името Местрианос с цялата предходна литература за латинизирането на тракийския корен или латинизирано епихорично за Дардания име). От района, в който е открито съкровището,  произхожда оброчна плочка на Тракийския Херос със същия епитет като този от надписите върху купата и дръжката на едно от касеролетата (IGBulg II 588).

Мястото, наричано Жидовец, е разположено на южния склон на хребет северно от с. Голяма Брестница и е обживяно още в предримския период, а по всичко изглежда, че е процъфтявало в първите три века на първото хилядолетие, за което говори и откритото в района монетно съкровище (Божкова 2006). Хребетът, на който се локализират селището и евентуалното светилище на Тракийския конник, за което говорят откритите няколко оброчни плочки на божеството на склона, е увенчан с могилен некропол, който към годината на откриването на съкровището се е състоял от четири могили. Хребетът Жидовец и този, на който се намира селото Голяма Брестница, оформят голям дол, в който се събира водата на пълноводен извор, която се оттича и влива в р. Панега (Петков 1960: 25 с подробно описание на терена и археологическата среда, в която е открито съкровището).

Съкровището е открито случайно при риголване на лозе (1958 г.), поради което археологическият контекст е неясен, с изключение на факта, че петте касеролета са били поставени вътре в купата и така са били заровени в земята (Петков 1960: 26). За такова подреждане на съдове има сведения и от откривателите на Панагюрското съкровище, които съобщават, че ритоните и амфората са били подредени във фиалата (Фол 2002: 223-224). Няма как описанията да са повлияни едно от друго и това изкушава да се потърси символика в подредбата на съдовете, още повече че съкровищата се вписват в темата за символиката на обредното депониране на ценности, върху която многократно е разсъждавано в научната литература. Актът на заравянето на съкровища в земята се тълкува като дар за Великата богиня-майка по повод на интронизация или с цел получаване или потвърждаване на автохтонен статут като маркиране на територия и като акт на символична хиерогамна връзка с Богинята-Земя (Фол 2002: 208-220 с предходната лит.). Сервизът от Голяма Брестница обаче е дар за господаря херой Пюрумерулас – най-вероятно конен бог с огнено-слънчева (Gočeva 2006: 40 свързва епитета с огън) същност (т.е. свързан със светлината) и подредбата на съдовете при заравяне по-скоро говори за обреден акт, чиято символика може да се тълкува като обред, пресъздаващ хиерогамна връзка между огненото конно божество и Великата богиня-Земя.

Въпросите, които възникват и на които трябва да се търсят хипотетични отговори за изясняване на функционалността на сервиза в отношението предмет – обред – вяра, са: за пиене и/или за възлияния е използван сервизът, каква е течността, която е сипвана в купата и отгребвана с касеролетата, защо само върху едно от тях е повторено посвещението, изписано и на купата, а върху дръжката на друго е нанесена симетрично растителна украса. Трябва да се отбележи също така, че касеролетата не са с еднакви размери и украса (Обр. 3 и Обр. 4).

Сервизът е бил дълго време използван и дори едно от касеролетата е поправяно. Забелязаните върху тялото на цилиндричния съд следи (петна) върху срещуположната страна на надписа, са интерпретирани като белези от закрепването на дръжка, която не е открита. Ако на това място е имало прикрепена дръжка, то трябва да предположим, че купата е била закачвана и/или държана в положение, в което да се вижда надписът, както и разделителният знак, приличащ на бръшлянов лист. Устието на съда е обърнато навътре и е с ширина 2 см. Това показва, че е невъзможно съдът да е използван за обредно изливане на течност. Може да се допусне обаче, че забелязаните петна са от прикрепена апликация. Ако купата, която е с размери диаметър 22 см и височина 9 см и е изработена от масивно сребро, е пълна с течност, ще е доста тежка и трудно би се свещенодетействало с нея, ако се държи за една дръжка. Затова е по-вероятно да е поставяна на олтар или маса така, че тези, които загребват от нея с касеролетата да виждат надписа и изображение на бога или на негов атрибут.

Още с публикуването на сервиза е предположено, че той е употребяван за пиене на вино по време на обред. По начало в научната литература сервизите от благородни метали и бронз се свързват с пиене и възлияние с тази напитка, като се пренебрегват другите обредни течност – вода, мляко, мед, кръв. Сервизът, открит при с. Голяма Брестница, предполага обаче и друга възможност, тъй като е намерен в близост до пълноводен извор, който се влива в р. Панега (за светилището при Глава Златна Панега вж. Добруски 1907). Вероятността изворът да е почитан като свещен в търсене на опозицията вода – огън (заради огнената природа на почитания бог) е много голяма. Пречистващи обреди са задължителни, особено тези, които се изразяват в измиване и отпиване на свещена течност преди влизане в свещеното пространство и свещенодействия. За възлияния в чест на Пюрумерулас можем да съдим и от арата с надпис „На великия бог Пюрмерула” от Луций Цестий Улпиан Лонгин от с. Ковачево (община Сандански). Надписът е добре датиран, тъй като върху камъка е посочена годината 193 по Августовата ера, т.е. 162 г. от н.е. (IGBulg ІV, 2304; Митрев 2001 ).

Различията, които виждаме в украсата на касеролетата показват, че е имало йерархия в използването им. Вариантите са два – йерархия на използващите ги или йерархия на свещенодействията. И в двата случая касеролето с надписа е в ръцете на бенефициария Местрианос. След доклада на Калин Стоев (Стоев 2014) възниква и въпросът от къде е Местрианос. Като се има предвид, че надписи с епитет Пюрмерулас, Пюрмерюлас, Пирмерулас, Пюрюмерюлас и Пюрумерулас­ се срещат на юг от Стара планина (Detschew  1976²: 386-387) и по течението на Струма, то можем да предположим, че дарителят на съкровището с посвещение на бог-конник (и ловец) със огнено-слънчева характеристика произхожда от там, както и че епитетът е пренесен на север от траки, заселили се в района след военната служба. Слънчева е символиката на украсата от външната страна на дъната на касеролетата с надпис и с украса на дръжките – четири вдлъбнати концентрични кръга, групирани по два с означен център. Бръшляновите листа, които служат като разделителни линии в надписа върху тялото на купата, насочват към другия огнено-хтонично-дионисов образ на бога.

Съкровището от Голяма Брестница подкрепя тезата, че културно-историческата тъкан на населението между Стара планина и Дунав през първите две столетия на първото хилядолетие сл. Хр. е поне с две лица и не бива да се забравя, че тя се явява периферна спрямо центъра. От културологична гледна точка с­мяната на управляващите и на системата на управление може да стане по-бавно или по-бързо, но при всички случаи не върви паралелно със смяната на мисленето, на вярата и на обредността. Кризите и възходите на икономическите и политическите процеси не са успоредни с тези в културата. Изследването на културата (в най-общия смисъл на понятието) разкрива друга версия за историята. Затова бихме могли да дефинираме два вида трансформация в резултат на включването на тракийските земи в пределите на Римската империя – видима, формална романизация – градска и комуникационна инфраструктура и създаване на мултикултурни анклави, именна система, формиране на общо търговско пространство и същинска романизация – на начина на живот, на вярата и обредността.

                                                                                   Валерия Фол

Литература:

Божкова, Б. 2006: Монетно съкровище (ІІ-ІІІ в.) от с. Голяма Брестница. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 3, 1, 121-130. 

Добруски, В. 1907: Тракийско светилище на Асклепий до Глава Панега – Археологически известия на Народния музей в София 1, 3-86.

Митрев, Г. 2001: Имената в долината на Средна Струма и религията като фактор за формирането на именната система през І – ІІІ в. ­– Seminarium Thracicum 5. Втори академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. София, 199-210.

Пенкова, Е.: Съкровище от с. Голяма Брестница. – В: Europeana http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/430

Петков, Хр. 1960: Новооткритото съкровище от с. Голяма Брестница, Плевенско. – Археология 1, 25-28.

Стоев, К. 2012: Романизация на Горна и Долна Мизия по данни на антропонимията (І – ІІІ в.). Дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор”, защитена в Института по балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол”.

Стоев, К. 2014: „Местните” в провинция Долна Мизия и тяхното положение в структурата на римската армия. – Seminarium Thracicum 8 (под печат).

Фол, Ал. 2002: Тракийският Дионис. Книга трета. Назоваване и вяра. София.

Detschew, D. 1976²: Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Gočeva, Z. 2006: Die örtlichen funktionalen Epitheta des Thrakischen Reiters. – Orpheus 16, 33-41.

IGBulg. ІІ = Mihailov, G. 1958. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Vol. IІ. Serdicae.

IGBulg ІV = Mihailov, G. 1966. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae.Vol. ІV. Serdicae.

L’or des Thraces. Trésor de Bulgarie. 2002. Palais des Beaux-Arts, Bruxelles.

Marazov, Iv. (ed.) 1998: Ancient Gold: The Wealth of the Thracians. Treasures from the Republic of Bulgaria. New York.