Θρῇσσα, Thressa

Река в Тракия.

Йоан Цецес в своите Хилиадес (Tzetz. 13.14, Chil. p. 472 Kiessling) споменава за река Треса (Θρῇσσα): „…Хартията показваше трагедията посредством нейните думи, описвайки тежки бедствия и скърби. Но тя наистина ги показа чрез собствената си съдба, защото падна във водите на реката Треса и намокряйки се, само малка част от нея можеше да се прочете…“:

 

Τοῖς λόγοις μὲν τὸ τραγικὸν ὁ χάρτης ἐπεδείκνυ,

Ἀνιαρὰ καὶ συμφορὰς καὶ ϑλίψεις καταγγέλλων.

Πραγαματικῶς ἐδείκνυ δὲ ταῦτα καὶ ἐκ τῶν ἔργων,

Ὡς εἰς τὴν Θρῇσσαν ποταμὸν πεσὼν καὶ βεβρεγμένος,

Ὧν μόλις τι βραχύτατον ἀναγνωσϑῆναι τούτου.

 

За тази река Цецес в следващата си история (Tzetz. 13.15, p. 487 Kiessling) въвежда интересни детайли, свързвайки я със смъртта на Орфей. Според този разказ Треса е река в земите на траките, която има женско име – изключение от общото правило реките винаги да са от мъжки род. Той казва: „Наистина, аз я нарекох Треса и това е варварска река, защото тя разкъса хартията и нейното съдържание във водите. По подобен начин тракийките преди разкъсали Орфей, защото той учел на ритуалите, които те смятали за варварски, и хвърлили неговата откъсната глава тъкмо в тази река заедно с неговата музика, която привличала даже зверовете и камъните. И реката я отнесла в черното море. Черно море тогава било наричано морето на Митилене (на о. Лесбос). От струните на лирата му, плаваща заедно с Орфеевата глава, ветровете изтръгват оплаквателни и жални тонове…“

 

Θρῇσσα Θρᾳκῶν τις ποταμὸς ἐν θηλυκῇ τῇ κλήσει.

Ὤντως δὲ Θρῇσσαν ἔλεξα καὶ βάρβαρον ἐκεῖνον,

Ὅτι χάρτην τοῖς ὕδασιν ἐσπάραξε καὶ λόγους,

Ὡς πρότερον ἐσπάραξαν αἱ Θρῇσσαι τὸν Ὀρφέα,

160 Τάς τελετάς διδάσκοντα ταῖς κατ᾽ αὐταῖς βαρβάροις,

Καὶ κεφαλὴν ἀπέῤῥιψαν εἰς ποταμὸν ἐκείνην

Καὶ μουσικὴν τὴν θέλγουσαν καὶ θῆρας καὶ τοὺς λίθους,

Ἃ κατασύρει ποταμὸς εἰς μέλανα τὸν πόντον,

Μέλας δὲ πόντος λέγεται πέλαγος Μιτυλήνης.

Ἡ μουσικὴ συμπλέουσα τῇ κεφαλῇ δ᾽ Ὀρφέως

Καὶ κινουμένη τὰς χορδὰς ὑπ᾽ αὐληταῖς ἀνέμοις,

Μέλος ὑπήχει γοερόν, κινοῦν εἰς ϑρηνῳδίας.

 

Името на реката, с препратка към вече разказаната преди това история, той споменава още веднъж. Формата на наименованието на реката варира от Θρᾴσσα в Θρήσσα (Liddell, Scott 1940), но позволява асоциации с наядата Траса (Detschew 1976²: 210-211), дъщерята на Стримон, заради връзката с реките, с водите и неизменния тракийски пейзаж, идентифициран с трагичната история за Орфей. Може да се допусне, че тази идентификация възхожда към по-стар, но фрагментиран наратив за смъртта на Орфей и съдбата на прорицаващата му глава, достигнал в силно редуциран вид до Антонин Либерал и Йоан Цецес и възхождащ навярно към Флавий Филострат (Лозанова 2018: 135–146).

 

Ваня Лозанова

Литература:

Лозанова, В. 2018: Флавий Филострат: за прорицалището на Орфей на Лесбос. – JUBILAEUS VII: Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева. София, 135–146.

Detschew, D. 1976: Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Liddell, H. G., Scott, R. 1940: A Greek-English Lexicon. Oxford.

Tzetzes, Johannes. Historiarum variarum chiliades. Ed. Kiessling, J. G. Leipzig, 1826.