Исторически музей – Исперих

За начало на музейното дело в град Исперих се смята основаването на Околийско археологическо дружество „Хан Омуртаг“ през 1927 г. С течение на времето е събрана малка колекция от археологически находки. В годините кръжокът по краезнание я обогатява с нови експонати. Гражданите и гостите на града получават възможност да ги видят в създадената през 1974 г. Постоянна музейна експозиция.  С откриването на Тракийската царска гробница край село Свещари през 1982 г. районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания по Програма „ГЕТИКА“. На 21 май 1984 г. музейната сбирка получава статут на самостоятелен музей с първи директор Йордан Стефанов. През 1985 г. Тракийската царска гробница е вписана в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. „Културно-историческата зона, обхващаща местността „Сборяново“ и територията между селата Малък Поровец и Свещари“ е обявена  за Историко-археологически резерват (1988 г.). 

Днес в Исторически музей – Исперих съществуват отдели „Археология“,  „Нумизматика“, „Етнография“, „История на България XV-XIX век“, „Нова и Най-нова история“, „Художествен“ и Административно-стопански отдел, „Научен архив“, както и Реставрационна лаборатория. В тях работят 31 служители: музейни специалисти, екскурзоводи, реставратор, технически специалисти и охрана. Във фондовете се съхраняват над 30 000 музейни единици. Исторически музей – Исперих стопанисва и представя: Етнографска къща, Художествена галерия и Постоянна музейна експозиция в Исперих; Демир баба текке, Приемен център с Комплекс от тракийски гробници и археологически бази в АР „Сборяново“; Вятърната мелница край с. Белинци. Културната институция е домакин на „Есенни четения – от находката до витрината“, които събират музейни специалисти и историци от страната и чужбина. Всяка година през октомври музеят е инициатор и организатор на Европейска нощ на музеите и на Дни на културно-историческото наследство на община Исперих, част от които е Националният панаир на царевицата. Приоритет в дейността е общуването с най-малките посетители – учениците, чрез съпреживяване на наследството в детските работилници.