През 360/359 г. пр. Хр. начело на Македония застава Филип II, дали като владетел или като регент на малолетния Аминтас. Той се намира в изключително тежко положение поради враждебността на пеоните и на илирите и заради стремежите на Аргей и на Павзаний да седнат на македонския трон (Diod. XVI.2.6). Павзаний е подкрепян от неназован поименно тракийски цар (отъждествяван с Котис I, Керсеблепт и Берисад). Той обаче остава без подкрепа, след като Филип спечелва въпросния цар с подаръци (Diod. XVI.3.4). Това е вторият случай на сериозна тракийска намеса във вътрешните дела на Македония. След като затвърждава властта си и преобразува войската, Филип започва да провежда активна външна политика, от която особено потърпевши са траките. Действията му в това направление са последователни и съобразени с моментната политическа обстановка. През 358 г. пр. Хр., притиснати от траките, жителите на Крениди молят Филип за помощ. Той укрепява селището, разширява го с много заселници, преименува го на Филипи и присъединява към територията му околните златни мини (Diod. XVI.8.6; App. BC IV.105; St. Byz. Φίλιπποι). Две години по-късно със светкавичните си действия Филип успява да разтури антимакедонския съюз между илирийския владетел Граб, пеонския Липей и тракийския Кетрипор и братята му (Rhodes, Osborne 2007: p. 254–259, nо. 53; Diod. XVI.22.3). Всички те са принудени да се присъединят към македонците. През 354 или 353 г. пр. Хр. македонският цар отново насочва вниманието си на изток: той придружава отправилия се към Мала Азия Памен. След като достигат до Маронея Амадок, владетелят на областта забранява на Филип да продължи (Demosth. XXIII.183). Първото по-сериозно начинание на Филип в Тракия може да се отнесе към 352/351 г. пр. Хр. когато е повикан от Амадок, който среща затруднения във войната си с Керсеблепт (Schol. Aesch. II. 81). Последният има териториални спорове с елинските полиси Перинт и Бизантион (FGrH 115 F 101), което улеснява задачата на Филип. През ноември/декември одриската резиденция Херайон Тейхос е поставена под продължителна обсада (Demosth. III.5). Липсата на помощ от страна на Атина принуждава Кесеблепт да поиска мир. Според сключеното споразумение той трябва да върне спорните територии на споменатите полиси и да даде единия от синовете си за заложник в Пела. Като предистория на тези събития често е определяно сведение, според което македонският цар е поканен да разреши спор между двама тракийски владетели (отъждествявани с Кетрипор и Монуний или с Амадок и Керсеблепт), които са и братя, но вместо да се занимава с техните проблеми, той директно анексира владенията им (Just. VIII.3.14–16). През 347 г. пр. Хр. македонският военачалник Антипатър успява да присъедини няколко разположени в Тракия елински полиси. На следващата година е проведен нов поход срещу Керсеблепт (Aesch. II. 90, 92), който бързо капитулира (21 април 346 г. пр. Хр.) и вероятно е принуден да се изтегли към вътрешността. През 343/2 г. пр. Хр. Одрисът опустошава териториите на хелеспонтийските полиси (Diod. XVI.71.1), което показва, че все още разполага с военен потенциал. Отговорът на Филип е унищожителен: след тежка и продължителна кампания (342/341 г. пр, Хр.) Керсеблепт губи царството си; на подчинените траки е наложен данък; завоюваните земи (със спорен териториален обхват) са раздадени на македонски аристократи; основани са градове, в които са настанени македонски гарнизони и колонисти (Demosth. VIII. 35-37, 44-45; FGrHist 115 F 110; Diod. XVI.71.2; Athen. VI. 261a). Поради отбелязания бунт (през 340/339 (?) г. пр. Хр.) на траките тетрахорити (FGrHist 115 F 217, 218) се допуска, че поне първоначално македонската власт във вътрешността на Тракия не е особено стабилна. През лятото на 339 г. пр. Хр. Филип нахлува в земите на север от Хемус, като този път обект на неговата агресия е престарелият скитски цар Атей (Just. IX. 2). След като разгромява скитите в сражение и убива техния владетел, той решава да се завърне през земите на трибалите. Филип отказва да раздели с тях скитската плячка, поради което е атакуван и разбит. В битката е убит конят му, а самият той е ранен в лявото бедро. Обикновено именно с похода срещу скитите се свързва и сведението за съюза му с гетите и сватбата му с Медопа, дъщерята на владетеля Гудила (Jord. Get. 65; вж също Athen. XIII.557d). Съдбата на Одриското царство остава неясна, като различните мнения се колебаят от виждането за пълното му унищожение до това за поставянето му под васална зависимост със силно орязана територия. Също толкова разнопосочни са и мненията за географския обхват на наложената от Филип македонска власт (на север до линията Филипополис–Кабиле, до Хемус, до р. Истрос и т.н.) и за колонизационна му политика.

С насъпването на пролетта на 335 г. пр. Хр. Александър III потегля към Тракия, понеже научава, че трибалите се бунтуват, а и с оглед на предстоящата кампания срещу Персия не смята за удачно да остави съседите си неусмирени (Arr. Anab. I.1.4-5.1). Поради оскъдната информация следваният от него маршрут не може да се установи с точност. Той потегля от Амфиполис и навлиза в областта на автономните траки, като отляво му остават градът на Филип и планината Орбел. След като пресича р. Нестос, на десетия ден пристига при планината Хемус, където го очакват т.н. емпорити и автономните траки, които са преодолени сравнително лесно. Следва успешна битка с трибалите при р. Лигинус (отъждествявана с Камчия, Янтра, Росица, Нишава и др.) и неуспех при опитите за дебаркиране на о. Певка (отъждествяван с о. Певка в делтата на Истрос, о. Белене и др.), където се укрепява трибалският цар Сирмос. После Александър напада гетите отвъд Истрос, опустошава земята им и се завръща в лагера. Там пристигат пратеници от другите автономни племена, живеещи покрай Истрос, от Сирмос и от келтите, обитаващи Йонийския залив. След като разменя клетви за вярност с всички тях, той се отправя към земите на агрианите и пеоните. Мненията за резултатите от проведената кампания са крайно разнопосочни: от твърдението, че Тракия е анексирана, а р. Истрос е превърната в северна граница на Македония, до заключението, че походът не оказва влияние върху гетското политическо развитие. В Тракия е изпратен македонски стратег (Arr. Anab. I.25.1-2) – Александър, син на Аероп, от владетелския род на линкестите, който получава поста известно време след смъртта на Филип II (октомври 336 г. пр. Хр.) и е отзован преди лятото на 334 г. пр. Хр. Същата длъжност изпълнява Мемнон, за когото е известно, че през 331 г. пр. Хр. разбунтува варварите и се отцепва от Александър III (Diod. XVII.62.4-5). Друг македонски функционер от това време в Тракия е Зопирион, отбелязан като препозит на Тракия и префект на Понта (Curt. X.1.44; Just. XII.2.16). Научавайки за катастрофалния резултат от Зопирионовия поход срещу гетите, Севт подтиква одрисите към бунт (между 331 и 325 г. пр. Хр.), което води до почти пълна загуба на Тракия. След смъртта на Александър (юни 323 г. пр. Хр.) управител на Тракия става Лизимах (от ок. 305/304 г. пр. Хр. цар). По време на управлението си (като сатрап и цар) той воюва с променлив успех със Севт и с Дромихайт (Diod. XVIII.14.2-4; XIX.73.8-9; XXI.12.1-6; Strabo VII.3.8, 14; Paus. I.9.6).

Тракия заема важно място във външната политика на Филип V (221-179 г. пр. Хр.). Първата му офанзива срещу траките (ок. 211 г. пр. Хр.) е осъществена по време на Първата македонска война (215-205 г. пр. Хр.). Филип оставя сина си Персей да охранява проходите откъм Тесалия срещу възможна етолийска атака, навлиза в земите на медите, опустошава ги и поставя Ямфорина под обсада. Но въпреки че селището се предава и че кампанията се развива успешно, поради усложнената обстановка по другите фронтове македонският владетел е принуден да прекрати военните действия (Livy XXVI.25.5-8, 15). След претърпяното поражение във Втората македонска война (200-197 г. пр. Хр.) и наложените му ограничения от римляните Филип е в състояние (до известна степен) да провежда активна политика най-вече по отношение на траките. Касае се за три похода, първият от които е насочен срещу траките над Пропонтида, които притесняват жителите на Бизантион (ок. 184 г. пр. Хр.). Той успява да ги победи в битка и да плени предводителя им Амадок (Polyb. XXII.14.12; Livy XXXIX.35.4). Известно време след това (ок. 183 г. пр. Хр.) Филип провежда кампания, каквато не е виждана от времето на Александър III. След като преминава през средата на Тракия, той напада одриси, беси и дентелети. Пристига при така наречения град на Филип, чиито жители го напускат, и го превзема с първата атака. След това преброжда цялата равнина и като опустошава едни, а от други взема клетва за вярност, се завръща, оставяйки гарнизон в споменатия град. След известно време гарнизонът е прогонен от одрисите, които нарушават дадените на царя клетви (Polyb. XXIII.8.3-7; вж също Livy XXXIX.53.12-14). Третият отбелязан поход на Филип в Тракия е от 181 г. пр. Хр. Войската му се събира при Стоби в Пеония, откъдето се прехвърля в Медика. Филип решава да изкачи върха на планината Хемус, понеже смята, че оттам са видими Понта, Адриатическо море, Истрос и Алпите, което може да му е от полза за плановете му за война с Рим (Livy XL.21.1-3, 22.1-14). След трудно, но и успешно изкачване на върха с неколцина спътници Филип се оттегля през земите на съюзниците дентелети, които са опустошени от изтощената му войска. След като си набавя зърно, той се завръща в Медика и обсажда селището Петра, чиито жители слагат оръжие и предоставят заложници. Те обаче не остават лоялни на македонците – при оттеглянето им напускат града и побягват към укрепените места и планините. Интересен елемент от вътрешната политика на Филип е заселването на части от Македония с траки с цел увеличение на демографския ресурс на царството (Livy XXXIX.24.3-4.).

В самото начало на управлението на Персей (179-168 г. пр. Хр.) сапейският владетел Абруполис опитва да завладее пангейските рудници. Македонският цар обаче го разбива и прогонва от собствените му владения (Polyb. XXII.18.2-4; Diod. XXIX.33.1; Livy XL.13.5; App. Mac. 1.6; Paus. VII.10.6). По време на Третата македонска война (172/171-168 г. пр. Хр.) един от важните съюзници на Персей е одриският цар Котис, син на Севт, чиито воини се отличават в кампанията от 171 г. пр. Хр. (Livy XLII.51.10, 57.6, 59.1-60.2). Земите на Котис обаче са атакувани от тракийския владетел Аутлесбис и от Корагос, префект на Евмен, което го принуждава да се завърне в царството си (Livy XLII.67.3-5). След битката при Пидна (22 юни 168 г. пр. Хр.), която води до края на Антигонидска Македония, Котис успешно се оттегля със своите одриси, следвайки бягащия Персей (Livy XLIV.42.2).