Калин Стоев
2025
Марк Прим (Μᾶρκος Πρῖμος), римски управител на провинция Македония за неизяснен период между 28 и 24 г. пр.н.е., е един от споменатите в изворите висши администратори, свързани с военно-политическите инициативи на римляните в тракийските земи. Единственото сведение за него предоставя Дион Касий в 54-та книга на своята история (Dio, LIV, 3, 2-6.), във връзка с шумен съдебен процес, датиран 23 или 22 г. пр.н.е. (Atkinson 1960: 440; Syme 1939: 330), в който е въвлечен и принцепса Август. Според Дион, след завръщането си от провинцията, Марк Прим е привлечен на съд пред Сената по обвинение в своеволно проведена война срещу одрисите. Подобни военни инициативи от страна на сенаторски управител на римска провинция по принцип трябва да се осъществяват със санкция от върховната военна власт на имперско ниво. Ходът на процеса е предаден накратко от Дион Касий в цитирания пасаж:
„….когато имало обвинение срещу някой си Марк Прим, че е водил война срещу одрисите като управител на Македония и той се оправдавал, че е получил нареждане от Август или от Марцел да го направи, той (Август, б.м.) се явил по свое решение в декастериона и запитан от претора дали е наредил на Прим да воюва, отрекъл. А на въпроса на защитаващия Прим Лициний Мурена, който бил оскърбяван от него (Август, б.м.) без нужда, „Ти какво правиш тук и кой те призова“, отговорил „Общественото дело“.
Краткият пасаж ясно може да се позиционира в контекста на налагащото се в управлението на държавата самодържавие на Август, при което императорът налага върховното си ръководство над войските в провинциите, включително сенаторските като Македония например (Стоев 2017: 27 с лит.). Към момента на инициативата на Прим, Август е редовен консул, следователно главнокомандващ на римската армия, което използва и Прим, за да оправдае действията си, посочвайки, че санкцията е дошла от императора или Марк Марцел (консул за 22 г. пр. н.е.). По същата причина, случаят с Прим трябва да се разглежда и като паралел с този на Марк Лициний Крас от началото на десетилетието (вж. Крас). Резултатите от процеса се преценяват от изследователите (напр. Р. Сайм) като решителни за по-нататъшното налагане на Августовата власт в провинциите (Syme 1939: 330). Не е случайно, че след делото на Прим, в Македония не са засвидетелствани други сенатски управители от Августово време, а при неговият наследник Тиберий провинцията е обединена в общо командване с Ахая и Мизия.
Марк Антоний Прим, предполагаем наследник на Марк Прим, от Марк Арсис © Публичен достъп през Wikimedia Commons
Недостатъчната информация за Марк Прим ни кара да разчитаме само на косвени сведения за произхода му. Единствената позиция, която ни е известна е споменатата от Касий Дион – „командир“ (ἄρχων) на провинция Македония, което в научната литература (К. Пач, Р. Ханслик, В.Е. Гардтхаузен, Р. Сайм, М. Миркович и др.) единодушно се приема за управител на Македония, вероятно proconsul с пропреторски сан (Patsch 1932: 82-83; PIR 2: 214).
Текстът на никейския автор импликира, че Прим е бил човек без солидна генеалогия или кариера зад себе си, тъй като е наречен „някой си Марк Прим“. Пасажът на Дион също така насочва към предположението, че той е бил човек от тесния кръг на Август, тъй като императорът се явил на процеса срещу него по своя воля, което имал навика да прави за приятелите си. Според М. Грант, свидетелство за субординацията към Август, признатата от Прим, в качеството му сенаторски управител на провинция, се отразява върху предполагаеми македонски провинциални монети отсечени по времето на мандата на последния с Августовия лик на аверса и prora на реверса (Grant 1969: 83-84; RPC I, 5416). Друго доказателство за принадлежността на Прим към близките на императора висши бюрократи в империята според същия автор е позоваването не само на Август, но и на Марцел – първият мъж на Августовата дъщеря Юлия.
Какви са били връзките на Прим с императорския дом не може да се каже. Семейната му принадлежност ни е неизвестна, тъй като изворът премълчава неговото фамилно име (nomen gentilicium). Предположението на В.Е. Гардтхаузен (Gardthausen 1902:1055), че пълното название на управителия e Marcus Antonius Primus и така той би могъл да е предтеча на едноименния приятел на император Веспасиан (Hanslik 1954: 1996), е непотвърдено от антични източници. Марк Прим не е засвидетелстван в консулските фасти, следователно е поел провинцията като бивш претор (Hanslik 1954: 1996), което е деградация в провинциалното командване и несъмнено последствие от нежеланието на императора да остави Македония в ръцете на бивш консул, което би могло да доведе до проблеми, подобни на тези с Марк Лициний Крас.
Месторождението на Прим също остава неизвестно. Един частично запазен надпис от Potentia в Пиценум, датиран в ранната Августова епоха (CIL IX 5811) … Primus Marc[…] / VIvir(i) Au[g(ustales)] / S(enatus) P(opulus)q(ue) R(omanus) / Augusto dedit / clupeum virtutis … може евентуално да се обвърже с Прим, тъй като имената в него биха могли да бъдат възстановени като …Primus Marc(i) l(ibertus), Прим, освобожденец на Марк, който, като член на традиционно състоящата се от освобожденци колегия на августалите, дарява щит (clipeus vitutis) на императора.
Войната на Марк Прим срещу одрисите е спомената само в този извор, но наличието и може да бъде потвърдено индиректно от други автори. Едно сведение на Тит Ливий, запазено в неговата периоха за 135-та книга споменава войната на Марк Крас срещу траките (Liv. Per. CXXXV: Bellum a M. Crasso adversus Thracas…), я поставя след проконсулата му в провинцията – през 25 г. пр.н.е. Твърде е възможно съставителят на Ливиевите периохи да е контаминирал войната на Крас с мизите спомената в 134 книга с инициативата на Прим, който очевидно е наследил много по-неблагонадежния като произход представител на Лициниите начело на Македония.
Акцията на Марк Прим срещу траките, т.е. срещу Одриската държава, е нетипична за ранноимператорската политика в тракийските земи. Одрисите са традиционен съюзник на римляните, чийто политически инициативи обикновено са свързани с укротяването на независимите племена в Тракия като бесите (Петков 2012: 164 сл.). Ако сведенията от Касий Дион и периохите не използват „одриси“ и „траки“ като общо географски понятия, то акцията на Прим е интересен епизод в римско-тракийските отношения и показва желанието на римляните, по-скоро на императора и управляващия му кръг, да наложат промени в третирането на тракийските земи без санкция от Сената, т.е. да поставят Тракийското царство в по-тясна зависимост от императора (Стоев 2017: 27-28). Възможно е във връзка с военните действия на Прим в Тракия да изгрява родът на Реметалк, който се засвидетелства в изворите през следващите войната на македонския управител десетилетия като най-важната личност в Тракия.
ЛИТЕРАТУРА
Atkinson, K. 1960: Constitutional and Legal Aspects of the Trials of Marcus Primus and Varro Murena. – Historia. Zeitschrift für Alte Geschichte 9, 4, 440 – 473.
CIL = Corpus inscriptionum latinarum, Berolini, 1853 – 1986.
Gardthausen, V.-E. 1902: Augustus und seine Zeit. T.2., Bd. 3., Leipzig.
Grant, M. 1969: From imperium to auctoritas. A Historical Study of the aes coinage in the Roman Empire. 49 BC – AD 14. Cambridge, University Press,.
Hanslik, R. 1954: Primus (2). – In: Pauly-Wissowa Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, Hbbd.22, 1996.
PIR 2: Groag, G., A. Stein (eds.) Prosopographia imperii romani, saecula I, II, III. Berolini, 1933.
RPC = Roman Provincial Coinage Online, https://rpc.ashmus.ox.ac.uk/
Петков 2012: Петков, П. Военно-политически отношения на тракийските владетели в европейския югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. София.
Стоев 2017: Стоев, К. Да бъдеш римлянин в Мизия. Антропонимия и просопография на романизираното население в Горна и Долна Мизия. София.
Stockton, D. 1965: Primus and Murena, – Historia: Zeitschrift fuer Alte Geschichte, 14, 1, 18-40.
Stoev, K. (под печат): Augustus as a proconsul in South-Eastern Europe. – In: Сборник с доклади от конференция „The Cult of the Ruler in Antiquity and Middle Ages”.
Syme, R. 1939: The Roman Revolution, Oxford, Clarendon Press.
Syme, R. 1971: Danubian Papers, Bucharest.
Patsch, K. 1932: Beiträge zur Völkerkunde von Südosteuropa: 1. Teil: Bis zur Festsetzung der Römer in Transdunavien (Sitzungsberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien: Philosophisch-historische Klasse, N 214, 1. Abhandlung), Wien und Leipzig: Hölder-Pichler-Tempsky A.-G.
Mirkovic, М. 2008: Die Anfänge der Provinz Moesia – In: Piso, I. (Hrsg.) Die römischen Provinzen. Begriff und Gründung. Colloquium Cluj-Napoca, 28. September – 1. Oktober 2006, Cluj-Napoca, Ed. Mega, 249-271.