Данни за модерни полигамни общества подкрепят по-скоро твърденията на Аристотел за броя на жените, отколкото хвалбите на комедийния герой на Менандър (Sanders 1984: 14, Scheidel 2009: 269). Но е вярно и това, че в такива общества се смята, че да имаш една жена е равностойно на това да нямаш нито една (Clignet 1970: 30). Текстът на Менандър ясно показва, че социалният статус при гетите е бил пряка функция на броя на сключените бракове. Нежененият или този с малко съпруги се намира в една по-ниска социална позиция, в категорията на „нещастните, безбрачните”. Или с други думи, бракът изглежда е бил необходимо условие за успешна интеграция в обществото, път за изграждане и манипулиране на собственото обществено положение. В подобен дух говори и съобщението на Херодот за траките, живеещи в езерото Прасиада (Hdt. 5.16). За всяка жена мъжът донасял по три кола за наколното си жилище: „а те имат много” – уточнява Херодот, явно намекващ за това, че по броя на коловете всеки демонстрирал своя просперитет.

Платон съобщава, че траките използвали жените си за всякакви дейности също като роби (Plat. Leg. 805de). Това е още един пример за установената зависимост между многоженството, брачния откуп и общественото признание на икономическата стойност на женския труд (Goody 1973: 13, 52; 1973a; Bohannan 1969: 109: “Polygyny is most tenacious in a society in which economic rights in women can both be acquired and have some meaning).

Гръцкият историк от римско време Ариан пряко свързва многоженството със стремежа към многобройно поколение. Вероятно на йонийските митографи, от които често черпи информация, дължи обяснението, че обичаят на траките да се женят за повече жени е мотивиран от желанието им да имат повече деца и им бил останал от митичния цар Долонк, комуто се родили много деца от много жени (Arrian. FGrHist. 156, F. 62 (= Eustath. Dion. Per. 322). Образът на тракийския властник-многоженец присъства и в трагедия на Еврипид (Eur. Andr. 215–219).

Римските автори Мела и Солин, които отново разказват историята за смъртта на любимката на гроба на мъртвия съпруг, също споменават многоженството. Съобщенията им като цяло изхождат от текста на Херодот, но някои допълнителни детайли в тях, съзвучни със сведенията за наследяването на вдовиците и за престижността на множествените бракове, явно са дошли от други източници. По думите на Мела желаещите да „утешат“ вдовиците на мъртвия трябвало да се споразумеят с него, заявявайки готовността си да се бият с него или поднасяйки му дарове (P. Mela 2. 2. 19). Според Солин мъжете се хвалели с броя на жените си и било въпрос на чест да имат много бракове (P. Mela 2. 2. 19; Solin. 10. 3).

Недостатък на всички тези сведения е техният общ характер. На авантюрата на Ксенофонт в Тракия като командир на армия гръцки наемници в служба на амбициозния местен одриски династ Севт дължим единственото конкретно доказателство за съществуването на многобрачието сред траките. По това време Севт има поне една жена, на която неговите гости обикновено поднасят дарове (Xen. Anab. 7. 3. 27). При договарянето си с гръцкия генерал му обещава дъщеря си за съпруга заедно с крайморска крепост и изразява готовност на свой ред да се ожени за дъщеря на Ксенофонт, ако той има такава, като я купи по тракийски обичай (Xen. Anab. 7. 2. 38). Разказът на Ксенофонт е пряко свидетелство за връзката между властта, сключването на (нееднократни) брачни алианси и разпределянето на собственост сред одрисите. От своя страна генералът уверява, че с помощта на наемниците Севт ще спечели земи, много коне и мъже и много хубави жени, които сами ще идват при него и ще му носят дарове (Xen Anab. 7. 3. 30–32), което напълно съответства на една империалистическа мотивация, обуславяща деспотичната полигиния (Scheidel 2009). Благодарение на тези редове можем да смятаме, че полигамията сред одрисите е била реална най-малкото до 400 г. пр.Хр. Не много по-късно едно тракийско племе поискало от спартанеца Агезилай 100 таланта в сребро и толкова жени, за да пропусне войските му през своята територия (Plut. Apophth. Lac. 211c, 11–14) – искане, което напълно отговаря на постоянното търсене на жени в условията на полигамия.

Натрупването на съпруги и упражняването на строг контрол върху тях и върху родените от тях деца е начин за акумулиране на излишъци, престиж и политически авторитет. Защото контролът върху жените и децата означава всъщност контрол над други мъже. Манипулацията и монополизацията на брачните алианси задълбочават социалните разлики. Оставането на вдовиците вътре в родствената линия на мъртвия илюстрира изкуственото поддържане на асиметрията между мъжете и свободните жени, съхраняването на брачните права на съпруга дори след смъртта му и възпрепятстването на други мъже да се сдобият с жени. И не е изненадващо, че при някои траки имало мъже, наричани ктисти, които живеели без жени и били смятани за свещени (Strab. 7. 3. 3). Обособяването на специални религиозни функции за обреклите се на аскетизъм и безбрачие е допълнителен механизъм за увеличаване на броя на свободните жени: на мъжете, които не могат или се отказват да се оженят, се отдава особен социален статус за сметка на реалното ограничаване на достъпа им до източниците на богатство и влияние.

Изворите ясно засвидетелстват социалните граници на многоженството, засиления му интензитет в горния слой на обществото и престижността на големия брой съпруги като белег на статус и просперитет. Освен престижа, сексът и собственият репродуктивен успех също обосновават изграждането на харемите, за които говори Аристотел и за каквито вероятно намеква и Ксенофонт.

Видим е символният характер на полигинията във висшата обществена прослойка. Владетелят е трябвало да бъде многобрачен, както за да си осигури необходимите му политически партньорства, така и за да демонстрира и затвърди неоспоримата си позиция на върха. Подобни политически мотиви предопределят многобрачието и в македонския царски дом. Тесни са паралелите с Гърция през седми и шести век (а и през класическата епоха), където многоженството се явява положителна стратегия при натрупването на политическо влияние и власт (Hammond 1956: 3, n. 12, Humphreys 1977–1978: 99, Vernat 1973: 68-69).

Съобщенията на античните автори са уловили различни аспексти на  многоженството в Тракия. Те разкриват полигамията като „обща културна характеристика на прединдустриалната стратификация с тясна връзка между статуса на мъжа и броя на жените му ” (Sanders 1984: 14). Явна е икономическата и политическата обусловеност на множествените бракове – основен фактор в мрежата от политико-икономически алианси, в която функционира политическата икономика на едно прединдустриално общество. Мотивите за предпочитането на този брачен модел са подобни на тези, които са установени в изследванията върху полигинни общества: директната роля на жените в процеса на производството,  признаването на високата икономическа стойност на техния труд в дома и стопанството, репродуктивният им потенциал, а във висшите слоеве на обществото – империалистическите мотивации, политическите причини, секса и престижа на многочислените хареми (Goody 1973а).

Трудно е да  очакваме от археологията безспорни доказателства за многоженството, макар че в някои случаи изследователите са убедени, че стоят именно пред такава полигамна ситуация, като например в Тонкова могила в Казанлъшката котловина (Китов 1994: 57). Макар то да е било най-желаният брачен модел в тракийските общества, както е между другото и в човешката история въобще (Scheidel 2009:262), повечето брачни съюзи са били моногамни. На практика в стратифицираните и деспотични тракийски общества е съществувала „екологично наложена моногамия“ (ЕНМ), докато полигинията е била ограничена във висшите слоеве на обществото, запазена за богатите, влиятелните и по-възрастните мъже. ЕНМ „се проявява в среда, в която полигамията е допустима по принцип, но някои мъже не могат да си осигурят повече от една съпруга или семейство. В глобален план това е била преобладаващата форма на брак или съжителство“ (Scheidel 2009a: 282). Защото „не полигамията се нуждае от обяснение, а нейното отсъствие, т.е. моногамията; първата е нещо обичайно, втората – рядкост“ (Goody 1973a: 189).