Стаменка Антонова
2025
Гай Галерий е роден около 250 г. в Сердика (дн. София), намиращ се в римската провинция Тракия а впоследствие столицата на провинцията Dacia Mediterranea. Макар че е със скромен произход и е син на тракиец и на майка от дакийски произход, той е успял бързо да се изкачи през йерархията на римската армия. В резултат на неговата успешна военна кариера, в 293 г. е бил обявен за младши цезар в Тетрархията установена от Диоклециан, който е бил старши император на изток. Галерий се обвързал с брак с дъщерята на Диоклециан, Валерия, а след абдикирането на Диоклециан през 305, е обявен за Август. Като такъв управлявал източните територии на империята, които включват Анатолия и Балканите. Галерий е бил известен сред съвременниците си с лоялността си към традиционната римска религия и неговото участие в преследванията на християните, започнали в 303 година и продължили до 310 година. През 303 и 304 година за били издадени императорски едикти за преследването на християните, а след абдикацията на Диоклециан през 305 година, Галерий засилва преследванията през следващите пет години. Въпреки това, през зимата на 310-311 той се разболява от неизлечима болест и на 30 април 311, император Галерий издава Сердикийския едикт, известен и като Едикт за Толерантността, който за първи път официално дава свобода на християнското население да се молят на техния бог и да се застъпят за здравето и благоденствието на императора, както и за сигурността и просперитета на Римската империя. Съдържанието на императорския едикт на Галерий, който е бил написан в Сердика и обявен в Никомедия, гласи следното:
ЕДИКТ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА (311 г.)
„Наред с останалото, което разпореждаме все за обществено благо и полза, по-рано ние искахме всичко да бъде изправено според древните закони и обществения ред на римляните; затова се погрижихме, щото и християните, които са изоставили вярата на своите отци, да се върнат към благоразумието. Понеже поради някаква приумица ги е обладало такова своеволие и безумие, че да не следват установленията на древните, които по-рано са утвърждавали (и) техните предци, те са съставили закони, спазват ги и на различни места събират разни народи според своето виждане и всеки както си иска. Ето защо, когато от наша страна последва заповед да се възвърнат към установеното от древните, мнозина се поддадоха на заплахата от съд, но не малко се погубиха (и по един или друг начин посрещнаха смъртта).
Но понеже мнозина остават твърди в своето убеждение, а виждаме и че не въздават подобаваща почит и поклонение към боговете, нито зачитат Бога на християните с оглед на нашата милост и неизменен обичай да даваме прошка на всички, ние с най-голяма готовност счетохме, че следва да разпрострем снизхождението си и върху това, те пак да са християни и да възстановят съборите си, но така, че да не извършват нищо противно на реда.
С друго писмо ще изясним на съдиите към какво трябва да се придържат. От тук, в съответствие с това наше снизхождение, нека те се молят на своя Бог за нашето, на държавата и за своето собствено здраве и пребъдване, така че и държавността да остане във всичко здрава, и те да могат необезпокоявано да обитават домашното си огнище.“
Българският превод на едикта на Галерий се цитира от официалния превод на Софийска община, който е направен от А. Омарчевски, И. Христов, П. Павлов и С. Риболов и е изложен пред църквата Св. София.
“Inter cetera quae pro rei publicae semper commodis atque utilitate disponimus, nos quidem volueramus antehac iuxta leges veteres et publicam disciplinam Romanorum cuncta corrigere atque id providere, ut etiam Christiani, qui parentum suorum reliquerant sectam, ad bonas mentes redirent, 2 siquidem quadam ratione tanta eosdem Christianos voluntas invasisset et tanta stultitia occupasset, ut non illa veterum instituta sequerentur, quae forsitan primum parentas eorundem constituerant, sed pro arbitrio suo atque ut isdem erat libitum, ita sibimet leges facerent quas observarent, et per diversa varios populos congregarent. 3 Denique cum eiusmodi nostra iussio extitisset, ut ad veterum se instituta conferrent, multi periculo subiugati, multi etiam deturbati sunt. 4 Atque cum plurimi in proposito perseverarent ac videremus nec diis eosdem cultum ac religionem debitam exhibere nec Christianorum deum observare, contemplatione mitissimae nostrae clementiae intuentes et consuetudinem sempiternam, qua solemus cunctis hominibus veniam indulgere, promptissimam in his quoque indulgentiam nostram credidimus porrigendam. Ut denuo sint Chrsitiani et conventicula sua componant, ita ut ne quid contra disciplinam agant. 5 <Per> aliam autem epistolam iudicibus significaturi sumus quid debeant observare. Unde iuxta hanc indulgentiam nostram debebunt deum suum orare pro salute nostra et rei publicae ac sua, ut undique versum res publica praestetur incolumis et securi vivere in sedibus suis possint.“
Оригиналният текст на латински е запазен от Лактанций, De Mortibus Persecutorum, 34-35. (Bibl. Patt. Ecc. Lat. XI, Leipzig, 1844. Cf. Opera, ed. O. F. Fritzsche, II, 273).
Портрет на Галерий на неговата арка в Солун, Гърция © Публично достояние чрез Wikimedia Commons
Галериевият Едикт за Толерантността е създаден в Сердика при необичайни обстоятелства в самия край на живота му, когато императорът е страдал от болезнена и неизлечима болест, която е описана подробно от Лактанций (De Mort. Pers. 33). Причините за неочакваната промяна на отношението на Галерий в края на живота си спрямо християните остават неясни. Такава радикална промяна на мирогледа изглежда да е в пряко противоречие с неговите решения и действия до този момент. Вероятно поради неговия личен страх от смъртта и желанието да спечели одобрението на боговете или може би поради неговата съвест за понесеното насилие върху християнското население, той решава да издаде едикта на толерантността през април 311, само няколко дена преди смъртта си през май същата година.
Въпреки ненапълно ясните и противоречиви причини за един изявен привърженик на традиционната римска религия да даде религиозна свобода на християнското население в империята, този официален едикт представлява един важен исторически момент, който проправя път за Едикта от Милано, издаден след две години от Константин I и Лициний през 313. Ето защо, за него се проведе международна конференция в София, която е посветена на отбелязването на годишнината от издаването на Галериевия Едикт за Толерантността в Сердика. Изнесените доклади, които анализират и дават оценка на този документ са публикувани в отделно издание (Vatchkova, Dimitrov 2014). Те също така позволяват да се заключи, че Галериевият Едикт за Толерантността от 311 г. е бил до голяма степен игнориран и недостатъчно изследван от учените поради различни причини, въпреки неговото значение за историята на християнството и на римската религия в античността (Digeser 2014: 15-27).
Съдържанието на едикта на Галерий посочва в самото начало главната цел на императора, която е свързана предимно с религиозните обреди и следването на традициите на предците на Рим, като се посочва в него „обществения ред на римляните“ (publicam disciplinam Romanorum) и факта, че християните са избрали да прекъснат следването на религиозните практики на техните предци (parentum suorum reliquerant sectam). Въпреки че Галерий ясно посочва в едикта, че пренебрегването на древните закони и религиозните практики на праотците представлява глупост (stultitia) и неразумност от страна на последователите на християнството, той също така изразява желанието си да толерира това религиозно отклонение от обичайните римски религиозни практики. В едикта Галерий подчертава централното място на древните закони (leges) и на практиките (instituta) на Рим в контраст на новосъздадената религия на християните (Ando 2014: 49-60). Вместо да последват установените традиции на Рим, християните са избрали да създадат нови закони (leges facerent) и да се събират в различни места с религиозни цели. Това отклонение от останалото римско общество не само поставя под въпрос единството на гражданското и религиозно общество по това време, но и също така предположения авторитет и истинност на античните предшественици. Според нормите на римското общество, гражданите се очакват да демонстрират тяхната преданост към управниците и империята като почитат и се покланят на традиционните римски божества, като например Капитолийската триада на Юпитер, Юнона и Минерва, както и участието в култа на императора, което представлява проблем за ранните християни. Въпреки неговото силно несъгласие и подчертано неодобрение на религията на християните, който споменава тяхното своеволие (voluntas) и неразумност (stultitia), в противоречие на болшинството от обществото и на прадедите им, Галерий също изразява неговото решение да прояви милост и да им разреши да се покланят свободно на техния бог, без да се страхуват от наказания и неблагоприятни последствия.
Причината, която е дадена от Галерий за проявата на толерантност към религиозното отклонение на християните е фактът, че те нито почитат и покланят на боговете на римските предшественици, нито на бога на християните. Решението на проблема, че християните не следват древните закони и практики на Рим, е именно традицията на демонстриране на императорската милост и разрешение на свободата на вярата, с условието, че те поддържат реда в действията си и продължат да се молят за сигурността и протекцията на императора и на римската империя. Сердикийският едикт е един важен и значим документ, който дава религиозна свобода на християнското малцинство в империята, след като те са били подложени на преследвания и били принуждавани на изразяват вярата си скришно, което е допринасяло допълнително към недоверието на римските граждани и управници към тях. Този документ представлява една важна крачка в посока на плурализма в римското общество и на свободата на съвестта и вярата за религиозни малцинства като християните, чийто брой се увеличавал с течение на времето. В периода до 311 година християнското малцинство е било зависимо от милостта или от личните предпочитания на местните и държавните римски управници в различни части на империята. Неговото създаване е една важна и необходима стъпка към издаването на Миланския едикт от Константин I и Лициний, който напълно легитимира религиозната свобода и статута на християните като равноправни римски граждани.
ЛИТЕРАТУРА
Ando, C. The Edict of Serdica in religious-historical perspective – In: Vatchkova, V., D. Dimitrov (eds.), The Edict of Serdica (AD 311): Concepts and Realization of the Idea of Religious Toleration (Sofia: Tangra Publishing House, 2014), 49-60.
Digeser, E. Why has the Edict of 311 AD been ignored – In Vatchkova, V., D. Dmitrov (eds.), The Edict of Serdica (AD 311): Concepts and Realization of the Idea of Religious Toleration, Sofia: Tangra Publishing House, 2014, 15-27.
Vatchkova, V., D. Dmitrov (eds.), The Edict of Serdica (AD 311): Concepts and Realization of the Idea of Religious Toleration (Sofia: Tangra Publishing House, 2014).