Най-сигурната информация за траки, участвали в различни военни походи и установили се да живеят трайно в Египет, идва от епохата на елинизма (от времето на Александър ІІІ Велики – цар на Македония от 336 до 323 г. пр.Хр. – и наследниците му до 30 г. пр.Хр.). Великият македон, без съмнение, оценява много бързо военните качества на траките и привлича големи групи пехотинци (пелтасти) и конници във войската си. Един от най-достоверните му биографи, Ариан, разказва в Походът на Александър за различни тракийски етноси, сред които агриани, пеони и одриси, които се бият рамо до рамо с македоните по време на войната с персийския владетел Дарий III (336-330 г. пр.Хр.). Същият автор ни информира и за Ситалк, тракийски офицер (с одриско царско име) от армията на Александър, който бил начело на тракийската пехота (Ar. II. 5,1).

След смъртта на Александър III тенденцията за наемане на тракийски войници се усилва, стигайки връхната си точка през III в. пр.Хр. Най-вероятно още след събитията във Вавилон от лятото на 323 г. пр.Хр. наместникът на Александър в Египет Птолемей Лаг се сдобива с част от армията му, в която вече имало тракийски контингенти. В последствие тяхната съдба била различна — някои се върнали в Тракия, а други останали верни на армията си и се установили трайно в Египет. По правило тези хора били заселвани в долината на река Нил, във военни колонии или в някои градове, оставайки там за цял живот. Те сключвали бракове и постепенно навлизали в състава на смесеното местно елинистическо население.

Преобладаващият изворов материал за траки, установили се трайно в Египет, се намира в египетските папируси, но също и в някои надписи върху стели или графити. Достигналите до нас документи са изключително разнородни по вид и включват както кореспонденция, така и поземлени регистри, данъчни списъци, юридически документи, посветителни паметници и др. Най-много материали са ни познати от четири египетски нома (административни области) в Среден Египет  — Арсиноит, Хераклеополит, Хермополит и Оксиринх.

Изворовият материал показва ясно, че по време на елинизма в Египет, като земеделци или военни, живеят многобройни траки. Техният социален статут вероятно не се различавал или бил близък до този на самите гърци. Някои документи от този период свидетелстват дори за траки, заемали важни позиции в египетското общество. Подобен паметник е базалтовата стела (SEG XXVII 1114), в която се говори за Амадок (одриско царско име), един от организаторите на местните състезателни игри в Хераклеопол в Среден Египет.

Важното социално положение на траките в Египет явно се запазва и по-късно, защото в химна на Изидор, датиран от I в. пр.Хр., от Мединет Мади (областта Фаюм), в чест на богинята Изида, четем следната подредба на света: Всички хора, които живеят на земята — траки, елини и всички варвари — повтарят на техния език, всеки в своята родина, хубавото ти име … (SEG 8, 548). Веднага прави впечатление, че траките не са измежду варварите, а са изброени редом със самите елини.

Въпреки че се ползват с подобни на гърците привилегии и участват в културния и религиозен живот, траките в Египет съумяват да запазят етническата си принадлежност (поне до I в. пр.Хр.). В текстовете от елинистическата епоха намираме определения като квартала на траките или селището на траките. Самият етноним трак много често се добавя към споменатото собствено или бащино име (като например трака Амадок или Амадок, син на трака Птолемайос). Това означава, че те съхранявали във времето етническата си принадлежност, а с нея вероятно и своите културни и религиозни практики.

Намерените в последните години около 15 000 остракони (надписи върху керамични парчета), написани на гръцки и латински език и в по-голямата си част все още непубликувани, представляват нов извор за историята на военните колонии в Египет. Те са открити по време на разкопки на различни, малки или големи, военни лагери, разположени в Източната пустиня, по търговските или военните пътища, които свързват долината на река Нил с Червено море, а също така и в районите на египетските кариери (Mons Claudianus, Mons Porphyrites и др.). Засега знаем само, че тези документи съдържат голям количество тракийска ономастика (лични имена и/или етноними), която вероятно ще ни помогне за по-доброто разбиране на тракийската диаспора в Египет.