Известно е, че според изискването на lex Iulia municipalis, официалната номенклатура на всеки един римски граждани задължително е трябвало да включва tria nomina, бащинство и трибна принадлежност:

Q(uei) c(ives) R(omanei) erunt censum / ag[i]to eorumque nomina praenomina patres aut patronos tribus cognomina (CIL I², 593).

Следвайки това изискване, римският гражданин е бил включен в една от 35 римски триби, познати от времето на Републиката. Въпреки този закон обаче, още по времето на Г. Юлий Цезар и Октавиан Август, се появила трибата Iulia, а впоследствие при Клавдий – Claudia, които били извън традиционните. Тези действия на принцепсите без съмнение са били свързани с намерението им за разширяването на социалната база на императорската им власт, което продължило и при техните наследници. Така, новите граждани са били включвани в императорската триба – Fabia – при Август, Quirina – на Флавиите, Papiria – на Траян и Sergia – на Хадриан, като в немалка част от случаите цели общини например в Галия, Сицилия, Африка, Бетика и др. или пък военни единици получили римско гражданство и съответно трибна афилиация en bloc. Всичко това, наред с загубата на избирателната власт на трибните комиции по времето на Тиберий, както и края на номиналното ратифициране на императорските декрети до времето на Домициан, довело до липсата на необходимост от традиционните триби и съответно до изоставянето на съществуващата трибна система. Това бил постепенен процес, който окончателно завършил по времето на Хадриан. Новите римски граждани вече не можело да бъдат вписвани в трибните списъци, главно поради факта че такива не съществували. Действително, римската практика с традиционната трибна афилиация продължила и впоследствие, макар и спорадично, но тя се е превърнала в реликва от славното републиканско минало на държавата. Стандартната трибна принадлежност вече се използвала по-скоро като символ на престиж, отколкото като носител на конкретни привилегии. Въпреки тези промени, самата трибна афилиация не отпаднала като съставна част от официалната номенклатура на римския гражданин. Нужно било да се измисли друг механизъм, който да замени стария, вече неработещ. Ето защо се появила т. нар. псевдо-триба, която се разкрива основно в тези римляни, чието гражданство е придобито чрез завършването на успешна военна служба и почетно уволнение (honesta missio) по времето на принцепсите. Според известните многобройни епиграфски паметници, за основа на тази триба се взел епитета на съответната civitas, представена като origo, който се намирал в официална му титла. Това е бил гентилициумът на императора, който е издигнал в ранг съответната civitas, като например Iulia, Augusta, Flavia, Ulpia, Aelia, Aurelia, Septimia. По този начин, т.нар. от G. Forni псевдо-триби се доближават до практиката от времето на Юлиево-Клавдиевата династия и неслучайно в някои от изследванията тези нови триби всъщност са наречени като „императорски“. Съществуват и редки случаи, например в надпис от Дробета, където е използван императорският когномен.

Това решение на проблема обаче, може да бъде приложено само при тези граждани, които произхождали от римските колонии и муниципии. Известно е че при тях издигането в ранг винаги е било отбелязвано чрез приемането на гентилициума на императора, който е извършил това като част от името на града. В немалка част от градовете на империята обаче, това правило не можело да бъде използвано пълноценно, тъй като те не притежавали съответния статут на римски град. Става въпрос за многобройните в империята, както в западните и особено в източните провинции перегринални градове (civitates stipendiariae), каквито са били например и градовете в Тракия, в немалка част  от чийто имена липсва подобен епитет. И докато до 193 г. този проблем не изпъквал, тъй като трибната афилиация като правило не се споменавала в номенклатурата на ауксилиарните ветерани, особено на тракийските, както показва например военната диплома на C. Iulius C. f. Valenti, Tralli (от 19 юли 114 г.)(RMD I, № 14), то не била такава ситуацията с преторианската гвардия. Като военния елит на империята, а и не само военен, в тяхната номенклатура задължително е трябвало да присъства псевдо-трибата. С влизането на траките в Преторианската гвардия се поставил въпросът за механизма за избирането на псевдо-трибата. Тези преторианци, чийто origo е бил градове, който имал в титлата си императорския гентилициум като епитет, като например Никополис ад Иструм, използвали без съмнение именно този епитет – в случая Ulpia. Ulpia Nicopolis ad Istrum обаче е по-скоро изключение. В официалните титли на по-голямата част от останалите градове обаче, подобен епитет липсвал, което довело до появата на разнообразие на псевдо-трибите, използвани от тракийските преторианци. Немалкото запазени laterculi praetorianorum, поставени в Рим в последното десетилетие на II в. – първата третина на III в., разкриват използването на Claudia, Flavia, Ulpia, Aelia и Iulia. Повечето от ветераните предпочитат Траяновия гентилициум пред останалите, което води в българската литература до дефинирането на т. нар. „Улпиеви“ градове, чието основаване и издигане в градски статут се свързва с Траяновата урбанизация в Тракия. Сред тези градове са Пауталия, Сердика, Анхиало, Хадрианопол, Филипопол, Марцианопол, Бизия, Никополис ад Нестум, Перинт и др. Прави впечатление че при само шест от тях – Пауталия, Сердика, Никополис ад Нестум, Анхиало, Топир и Никополис ад Иструм Ulpia се открива върху официалните им надписи или емисиите на местното монетосечене. А това поставя под съмнение предложената теза. Скептицизмът се засилва с примерите на градове, при чийто ветерани освен Ulpia се открива и друг гентилициум. Пример за това са Пауталия – Ulpia и Aelia, Филипопол – Ulpia и Flavia, Сердика – Claudia, Aelia и Ulpia, Бизия – Iulia и Ulpia, дори колонията Claudia Aprensis с псевдо-трибата Ulpia и др. Изглежда че причината за използването на Ulpia би трябвало да се търси в друга посока, по-скоро свързана с издигането в статут на провинция Тракия между 110-112 г., когато управляващият до този момент провинцията procurator Augusti бил заменен от procurator Augusti в Legatus Augusti pro praetore (Thomasson 2011: 22:010). Тази промяна позволила впоследствие извършването на урбанизацията в Тракия със съпътстващата административна реформа. Именно последната се смята за причината за използването на Ulpia в преторианските латеркули от тракийските ветерани (Galsterer-Kröll 1972: 54).

Впрочем, възможно е масовото използване на Ulpia, което се открива не само в номенклатурата на тракийските ветерани в Рим в края на II – началото на III в., да е и следствие от популярността, която придобил Траяновия гентилициум по това време, имайки предвид успешния партски поход на Септимий Север, който следвал стъпките и действията на Optimus princes, направени няколко десетилетия по-рано.

Надписите позволяват да се разкрият и други причини, които са в основата на избора на псевдо-трибата, като някои от тях представят частни случаи. Един такъв е латеркулата CIL VI, 32 624, където откриваме T(itus) Ae(lius) T(iti) f(ilius) Ael(ia) Titianus Pauta(lia). Този, а и други подобни надписи, показват тясната връзка между псевдо-трибата и императорския гентилициум, приет в шаблонното име на ветерана. В нашия случай praenomen и nomen подсказват военния произход на Тициан, тъй като негов предшественик, на който той е наименован, е получил римско име по време на службата и съответно гражданство след почетното уволнение в equites singulares Augusti, а неговия наследник чрез изборът на псевдо-триба е почел императорът, който го е включил в Pax Romana, с всичките произтичащи от това привилегии. Този пример не е изолиран: [C.?] [-I]ulius C. f. Iul. Maximus Bize (CIL VI 32640, 31).

Друг вариант представят латеркулите с преторианците от Тракия, за чийто origo е посочен Филипопол. Известно е че в града и неговата територия през последната четвърт на I в. са били заселени ветерани от трибата Quirina, пък и немалка част от градския елит също е бил включен в нея. Вероятно техни наследници се откриват в латеркулите в Рим от началото на III в., като например [M.] Aurel(ius) M. f. Qui(rina) Orestes, Trim(ontium) и T(itus) Fl(avius) T(iti) f(ilius) Qui(rina) [An]tiochus IRIMU, ако IRIMU може да се развие като Trimu(ntio) (sic!)(CIL VI 32640). Изглежда обаче, че трибната принадлежност към Quirina определя благородния произход на нейния носител в края на II – първата половина на III в., тъй като немалка част от ветераните преторианци от Филипопол, използвали в латеркулите в Рим псевдо-трибата Flavia.

Представените решения не изчерпват проблематиката с механизма на избор на псевдо-трибите в номенклатурата не само на тракийските ветерани. Те обаче позволяват да „надникнем“ в римското общество по един необичаен до този момент начин и да разкрият специфики от системата на патронажа, този пък между императора и неговите „деца“ – ветераните, на чиято подкрепа той винаги е можел да разчита в трудните моменти от управлението му.