Киконите се появяват за първи път самостоятелно в Илиада, където са съюзници на троянците (2.846). Одисея е най-ранният текст, който свързва етникона Кикони с Исмар. В разглеждания епизод (Od. 9.39-60) Одисей атакува киконите, които са ясно обозначени с племенното си наименование, без конкретна причина. Той и спътниците му ограбват града, който е обозначен като полис, а действията им не се различават особено от пиратско нападение. Киконите, обаче, с помощта на съплеменниците си от вътрешността, контраатакуват и побеждават пируващите ахейци.

В различен епизод (Od. 9.193-215) Одисей защитава Марон, жрец на Аполон, и неговото семейство. Според текста, Марон обитава свещената горичка (ἄλσος)  на бога, който защитавал Исмар. В знак на благодарност той организира банкет, на който поднася сладко червено вино и подарява на Одисей златни и сребърни съдове. Три важни елемента в този разказ дават основание да се коментира ясна връзка с Егейския свят. Първият е начинът, по който се поднася виното. Марон смесва сладкото червено вино с вода. Този начин на пиене, който е емблематичен за старогръцката култура е добре засвидетелстван в античните извори, а кратерът – съдът, в който се смесват, е използван в продължение на векове. Това е и съд, който Марон дава в дар на Одисей. Вторият важен момент е споменаването на съпругата на Марон, която също присъства на банкета. Омъжени жени се споменават в Омировите сцени с банкети и епизодът със съпругата на Марон не е изключение. Третият елемент на този разказ е размяната на дарове. Това е акт на създаване на отношения на ξενία между домакина и неговия гост и има важна роля в омировия свят. Омировият епос съдържа поредица от примери, в които домакинът и неговият гост или гости си разменят дарове и епизодът с Марон се вписва в тази практика. Марон се държи като типичен Омиров домакин и създава отношения на ξενία с Одисей, с което двамата са представени като равнопоставени, които споделят достойнствата на цивилизования живот, чрез символите на банкета и размяната на дарове. Подобно на начина на пиене на вино, Марон действа като домакин от Егейския свят, съгласно приетите през този период норми.  

Двата епизода подсказват, че киконите не са единствените обитатели на крайбрежието на Исмар по време на създаването на Одисея и Омир е имал познания за това. Въпреки че територията на Исмар трябва да е била контролирана от киконите, присъствието на хора от Егейския басейн преди основаването на Маронея, подсказано чрез образите на Марон и неговото домакинство, е много вероятно. Смята се, че Одисеята е композирана в ранния 7 в.пр.Хр. и в съвременните изследвания е наложена тезата, че Омировият епос отразява важни аспекти от съвремието на Омир. Две кратки споменавания на Исмар и Маронея от Архилох допълват Омировия разказ. Той е първият, който споменава Маронея в контекста на конфликт с Тасос за контрол над Стриме. Като се има пред вид приетата дата на творчеството на Архилох, информацията за Маронея отнася основаването на града преди средата на 7 в.пр.Хр. Комбинацията с датата на композиране на Одисея насочва към много късния 8 или ранния 7 в.пр.Хр. като най-вероятен времеви диапазон за смесената демографска ситуация по крайбрежието на Исмар, отразена в коментираните епизоди от Одисеята. Вероятно става въпрос за времето точно преди основаването на Хиоската апойкия, тъй като Омир не познава град наречен Маронея, за разлика от Архилох.

В края на 6 в.пр.Хр. Хекатей споменава накратко Ζώνη πόλις Κικόνων, а след него Херодот (7.59) ни съобщава, че Зоне е самотракийско селище на отсрещния бряг, който принадлежал на киконите. Той също така съобщава, че брегът между Дорискос и Стриме е на киконите. Херодот е последният, който използва този етноним, който изчезва в по-късните текстове. Страбон (6, fr. 44), който споменава Ξάνθεια, Μαρώνεια και Ίσμαρος πόλεις των Κικόνων е единственото изключение. Както Омир, така и Хекатей използват гръцката дума полис за селища на киконите, което изглежда противоречиво на пръв поглед. Приема се, че използването на думата полис в Омировия епос е основно в топографски смисъл, а не толкова в политически. От друга страна, фразата на Хекатей е интерпретирана като препратка към Зоне като гръцки град със силно присъствие на кикони сред обитателите му. Значителният брой посветителни надписи на тракийски език от Зоне, изглежда потвърждават съжителството на гърци и траки в града. Тези вотивни надписи, открити в светилището на Аполон, съставляват най-многобройния корпус от текстове на тракийски език. Основната част от тях  (237 от 291) се датират в 6 и ранния 5 в.пр.Хр., докато останалите се отнасят към 5 в.пр.Хр. Корпусът се допълва от четири каменни надписа, три на тракийски език и един двуезичен – на тракийски и старогръцки, които са открити в града и се датират в късния 5 и 4 в.пр.Хр. Още три каменни надписа от съседна Маронея свидетелстват за употребата на тракийски език в района през 4 в.пр.Хр.

Надписите от Зоне и Маронея показват, че киконите не само живеят заедно с гръцките заселници, но възприемат техния начин на живот, което обяснява защо остават археологически невидими от 5 в.пр.Хр. насетне. Също така не е изненадващо, че етнонимът кикони изчезва от писмените извори след Херодот, тъй като те се смесват с гръцките заселници, което води до създаването на нови, полисни идентичности, като жител на Зоне, жител на Маронея вместо по-ранните етносни такива.