Адриана Сърбова
2025
СИТУИРАНЕ, РАЗКРИВАНЕ И ДАТИРАНЕ
На около 3 км северозападно от с. Старосел, община Хисаря, се намира Четиньова могила (Фиг. 1) с разположената в нея тракийска култова сграда. Постройката е разкрита и проучена от Георги Китов и неговия екип през 2000г. (виж. Kitov 2003) Той я датира V-IV в. пр. н.е. (Kitov 2003: 5). По-късни анализи въз основа на строителни специфики отнасят сградата към последните десетилетия на IV в. пр. н.е. (Stoyanov, Stoyanova 2016: 324).
Самата могила е насипана върху естествен хълм, като в северния ѝ край са открити следи (изсечени стъпала в скалата) от по-ранно скално светилище (Фол В. 2007:162; Христов 2010: 66). Могилата в тракийската култова архитектура се асоциира с „всемирния хълм“ и „свещената планина“ (Русева 1995:28; Христов 2010: 71). Често изказвано мнение е, че структурата на тракийските култови сгради под могилен насип, изразява космогоничните представи на траките (Фол А.1990: 170; Русева 2000: 68).
Сградата е ситуирана в югоизточната част на могилата. До високо разположения (също от югоизток) вход е развито единственото до този момент открито стълбище при тракийските култови сгради (Фиг. 2). Централното рамо се състои от 9 бр. стъпала с размери около 25х47см и отвежда до широка площадка. От нея вляво и вдясно тръгва по още едно рамо с различен брой запазени стъпала – вдясно (Фиг. 3) – 5 стъпала, 25х50см, вляво (Фиг. 4) – 4 стъпала 26х50см. Съществуват две хипотези относно страничните рамена. Според едната те са част от алея, обикаляща могилата. Според другата тези стъпала са били използвани като места за сядане на публика, наблюдаваща изнесен ритуал пред входа на сградата. Не се изключва и съчетаването на тези две функции (Kitov 2003: 8).
КОМПОЗИЦИЯ
За тракийските култови сгради под могилен насип е характерна специфична композицционна схема. Обичайно, те се състоят от различни по брой и форма на плана помещения, подредени едно след друго (анфиладно) по хоризонтална композиционна ос (фиг. 5). Тази ос води към средата на централната камера, където се намира втора композиционна ос – вертикалната. Съществуват и изключения от тази схема, каквито са случаите на едната сграда под Жаба могила (вж. Китов 1979) или тази под Гинина могила край Свещари (вж. Чичикова, Стоянов, Стоянова 2012).
Култовата сграда под Четиньова могила се състои от последователно разположени открито стълбище, междинна площадка, открит коридор и две закрити помещения – едно правоъгълно и едно кръгло в план (централно). Диаметърът на централната камера при пода е 5, 40м (Русева 2013: 98).
В северната част на могилата е разкрито интересно съоръжение (Фиг. 6), за което Китов изказва хипотеза, че е било вана за съхранение на вино (Фиг. 7) (Китов 2003: 12). Съществува и друга теория, според която в нея е събирана вода (Христов 2010: 73).
ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ
Крепидата на могилата е изградена от големи гранитни блокове, укрепени на места с железни скоби, залети с олово (Христов 2010:69).
В структурата на сградата могат да се различат два вида камък – гранит (крепидата, стълбата и коридора) и варовик (фасадата и двете камери) (Фол, Манова, Пенкова 2021: 68).
ФАСАДНО РЕШЕНИЕ
Както и в останалите тракийски култови сгради под могилен насип, така и тук сградата има една единствена фасада (Фиг. 8) – входната. В случая тя е фланкирана от две подпорни каменни стени, подпиращи могилния насип, които оформят открит коридор. Основен акцент на фасадното решение при тракийските подмогилни съоръжения е входът. Той символизира границата на сакралното пространство на сградата (Русева 2013: 73; Сърбова 2019). Много често е декориран. В сградата под Четиньова могила входът е подчертан като средната част на фасадната стена, където се намира и той, е изнесена пред основната равнина и приключва ограничен с два пиластъра. Пред самия отвор, рамкиран с йонийска кима, има три допълнителни стъпала, като последното е самият праг.
Особен интерес представлява крепидата (Фиг. 9) на Четиньова могила. Тя е изградена от гранитни блокове. Общата ѝ дължина е 241м, като на места запазената ѝ височина достига до 3,5м (Русева 2013: 98).
ИНТЕРИОРНО РЕШЕНИЕ
Кулминация на архитектурното решение на сградата е централното, кръгло в план, помещение (фиг. 10). От особено значение за цялостното въздействие на интериора е архитектурното решение на покривната конструкция по технологията „фалшив купол“ с оформените от отделните каменни редове концентрични окръжности (Фиг. 11). Следва фриз (Фиг. 12) от триглифи и метопи, оцветени в синьо, черно и червено. Стените под него са разделени от 10 излизащи напред полуколони. Броят им се тълкува според значението на десетицата съгласно учението за числата на питагорейците като символ на Космоса (Русева 2013: 117-118 с лит.). Стобей кава, че тя е „велика, завършено цяло и всетворяща, участвува като начало и водач и в божествения и небесния живот, и в човешкия…“ (цит. по Кашъмов, Панчовски 1994: 49).
Забележителни са праговете при входовете на тази сграда, където личат следите (Фиг. 13) от отварянето на каменни врати (Фиг. 14) – двукрила към правоъгълното в план помещение и еднокрила – към централното. В украсата на еднокрилата врата е доказано използването на цвят цинобър – смятания за свещен, божествен (Фол, Манова, Пенкова 2021: 20, 70).
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Въпреки, че дълго тракийските култови сгради под могилен насип са наричани „гробници“ (напр. Филов 2019; Stoyanov, Stoyanova 2016), в последните години все повече изследователи приемат, че част от тези съоръжения са имали и функция, различна от гробничната (Фол, А. 2014: 280–281; Фол, В. 2021: 162–170; Русева 2000:77; Китов 2005; Христов 2010: 68).
Такъв е случаят и с култовата сграда под Четиньова могила. Тотко Стоянов и Даниела Стоянова се придържат към определението „гробница“ и „погребален“ (Stoyanov, Stoyanova 2016), докато Костадин Кисьов смята, че следите от износването на камъка в областта на праговете и стъпалата говорят за „многократно извършвани обреди, и то за дълъг период от време“ (цит. по Христов 2010: 92) и добавя, че тя „значително се различава от традиционните места за погребение на представители на тракийската аристокрация“ (Христов 2010, 92). В публикациите на редица учени (Фол В., Манова, Пенкова 2021: 62-73; Христов 2010; Китов 2005: 93), сградата е наричана „храм“. В друга своя статия Китов я определя и като „хероон“ (Kitov 2003: 12). Малвина Русева използва термина „култова сграда“, „чието предназначение все още не е изяснено“ (Русева 2013: 98-100).
ЛИТЕРАТУРА
Елиаде, М. 2012: Трактат по история на религиите. София.
Кашъмов, Ал., Панчовски, Ил. 1994: Питагор и питагорейците. София.
Китов, Г. 1979: Тракийските могили край Стрелча. София.
Китов, Г. 2005: Могилна архитектура. – В: Китов Г., Димитрова Д. (ред.) Земите на България люлка на тракийската култура, том 2, София, 90-99.
Русева, М. 1995: Опит за тълкуване на погребалните паметници в Тракия като модел на света. – Анали 1-2/1995. София, 28-38.
Русева, М. 2000: Тракийска култова архитектура в българските земи през V-IIIв.пр.н.е. Ямбол.
Русева, М. 2006: Тракийската култова сграда край град Поморие – шедьовър на тракийската архитектурна школа през римската епоха, – В: Сантова М., Станоева И., Иванова М. (съст. и ред.) Сборник с материали от международната научна конференция БРЕГЪТ – МОРЕТО – ЕВРОПА. Модели на интеркултурна комуникация. София, 22-36.
Русева, М. 2013: Методика за научното изследване на тракийската архитектура. Анализи, тълкуване, символика. София.
Сърбова, А. 2019: Границите в тракийската култова архитектура. – В: Лозанова-Станчева В., Фол, В. Thracia 24, София, 345-356.
Фол, Ал. 1990: Политика и култура в Древна Тракия. София.
Фол, В. 2007: Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и Мала Азия през древността. (=Studia Thracica, 10). София.
Фол, В., Попова, Р., Манова, Р. 2021: Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи. София.
Фол, В., Манова, Р., Пенкова П. 2021: Храм в „Четиньова могила“– В: Фол, В., Попова, Р., Манова, Р. (съст.) Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи. София.
Христов, И. 2010: Храмът на безсмъртните Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство – края на V-средата на IV в. пр. Хр. София.
Чичикова М., Стоянов Т., Стоянова Д. 2012: Царската гробница с кариатидите край село Свещари, Исперих.
Kitov G. 2003: Starosel – centre culturel thrace, – In: Rikov, G. (ed.), Orpheus 11-12 (2001-2002), Sofia, 5-60.
Stoyanov, T., Stoyanova, D. 2016: Early Tombs of Thrace. Questions of Chronology and Cultural Context (Plates 129–141) – In: Henry O., Ute Kelp, U. (Ed.) Tumulus as Sema. Space, Politics, Culture and Religion in the First Millennium BC. Berlin/Boston, 313-337.