Ружа Попова
2025
Присъствието на Антония Трифена на политическата сцена е документирано в литературата от двама автори през първите десетилетия на първия век от новото хилядолетие – Страбон и Тацит. И при двамата автори Антония Трифена е отбелязана като съпруга-вдовица на Котис и майка на децата му, но и двамата я оставят безименна.
От двамата, Страбон я представя малко по-обстойно: в неговото сведение тя е дъщеря на Питодорида от Полемон, от когото имала и двама синове. Дъщерята била омъжена за Котис сапееца. Но той бил предателски убит, и тя заживяла като вдовица с деца от него. По-големият от тях сега управлява, завършва Страбон (Strabo 12. 3. 29).
Тацит не се занимава с потеклото на Антония Трифена. Той я съобщава единствено през събитията, довели до смяната на властта в Тракия и нейната вторична подялба, с което фиксира времето на този акт. Сведението е предадено през интересите на римското влияние в района. Безименната вдовица на Котис обвинила убиеца на мъжа си – Рескупорис, негов чичо, в римския сенат. В резултат Рескупорис е осъден на изгнание от своето царство. Тракия била поделена между сина на Рескупорис – Реметалк (II), за когото било известно, че не споделял интригите на баща си, и между децата на Котис. И тъй като те били тогава малолетни, към тях бил прикрепен бившият претор Требелен Руф, за да управлява известно време вместо тях, съгласно информацията у Тацит (Tac. Ann. 2. 67; за подялбата на Тракия между Реметалк и малолетните деца на Котис, които били попечителствани от Требелен Руф Тацит съобщава още два пъти, вж. Ann. 3. 38; 4. 5).
Бюст надясно на Трифена с диадема и драперии върху драхма, ок. 38-64 г. сл. Хр © Classical Numismatic Group
Бащата на Антония Трифена е Полемон (I) от Лаодикея на Лик (Strabo 14. 2. 24), лоялен на триумвира Марк Антоний (Plut. Ant. 61), благодарение на когото царува над Понт (Strabo 12. 8. 16), Малка Армения и на част от Киликия (Strabo 12.6.1; App. BC 5. 75; Syme 1979: 142 (1939: 326); 1986: 161), а след битката при Акциум прехвърля предаността си на Октавиан (Cass. Dio 53. 25. 1) и от 15/4 г. пр. Хр. управлява Кимерийския Боспор (Cass. Dio 54. 24. 4-7).
Майката на Антония Трифена – Питодорида (І) произхожда от привилегированата прослойка на елинистическа Мала Азия, от знатно семейство, лоялно на римската власт (Strabo 14. 1. 42; Cic. pro Flac. 22. 52; Dittenberger Syll.3 741). Наследници на тази фамилия са трите деца на Питодорида от Полемон: съгласно литературните източници те са двама синове и дъщеря. По-големият син, най-вероятно с името М. Антоний Полемон, е оставен безименен от Страбон (Strabo 12. 3. 29; Magie 1950: 548-549, 1407; Barrett 1978: 437; Thonemann 2004: 147; Sullivan 1979: 6-20). Вторият е Зенон, който през 18 г. благодарение на Германик Юлий Цезар, бащата на бъдещия император Гай, ще бъде провъзгласен за цар на Велика Армения с името Артаксиас (Strabo 12. 3. 29, който не споменава името му; Tac. Ann. 2. 56. 3; 6. 31; I. Smyrna 614 = OGIS 377 = IGRR 4. 1407; Olbrycht 2016: 608, 618-621 с извори и лит.).
Дъщерята, чието раждане традиционно се поставя между 12 и 9/8 г. пр. Хр., остава безименна при двамата споменали я автори Страбон и Тацит, но през епиграфиката името ѝ Антония Трифена става известно (IGR 4. 144, 145, 146, 147, 148; Попова 2017; Popova 2018; един надпис от светилището на Великите богове на о-в Самотраки (Dimitrova 2008: 115-119, № 46; Kirov 2011: 215-220; Clinton, Dimitrova 2016: 87-100; вж. Cole 1984: 120, n. 356, където надписът е споменат като непубликуван, но без детайли); един надпис от Магнезия на Меандър (Попова 2023).
Заявяването на Антония Трифена, както и на връзката ѝ с Тракия, у Страбон и Тацит е през нейното съпружество с Котис, отбелязан от Страбон като сапееца – Κότυϊ τῷ Σαπαίῳ (12. 3. 29), но никой от двамата не го титулува цар, и като майка на неговите малолетни към времето на смъртта му ок. 18/9 г. наследници: синовете Реметалк, Полемон, Котис (Попова 2017 с извори и литература; Popova 2023) и дъщерята Питодорида (Deassau 1913; IGBulg. I2 399; IGRR 1. 777; ср. стемите у Tacheva 1985: 417; Tačeva 1987: 213; Tačeva 1995: 466-467; надпис от Акве Калиде – Шаранков 2016: 968; за деца, вероятни внуци на Антония Трифена, вж. надписите от Кизик (IGRR 4. 148) и от Самотраки (по-горе).
Друг тип паметници, засвидетелствали името на Антония Трифена, са нумизматичните. Сложна е дискусията около собственото ѝ монетосечене в Понт, която поставя под въпрос и управлението ѝ на Понт. T. Рейнак (Reinach 1902: 147; Waddington et al. 1904: 21, N 22-23; ср. Magie 1950: 1368, n. 50) поставя началото на царуването ѝ в 22/23 г. въз основа на издаваните от нея монети с посочени години на царуване: портрет на Антония Трифена с легенда ΤΡΥΦΑΙΝΗС ΒΑСΙΛΙССΗС, на реверса – млад мъж с диадема и датиращ надпис ΕΤΟΥС ΙΖ (17), изчислен от него като 38/39 г.; портрет на Антония Трифена с легенда ΒΑСΙΛΙССΗС ΤΡΥΦΑΙΝΗС, на реверса същият портрет с датиращ надпис ΕΤΟΥС ΙΗ (18 = 39/40). По-късно нейният бюст вече е преместен върху реверса в надпис ΒΑΣΙΛΙΣΣΗΣ ΤΡΥΦΑΙΝΗΣ или само надпис във венец (Waddington et al. 1904: 21-22, N 24-28). Към дискусията трябва да добавим оловна тесера от колекцията на Ф. Маргаритис (Margaritis 1886: 26, Pl. V, 12; Reinach 1902: 147): върху лицевата страна на този полумитичен жетон, известен само от рисунки, е изписано името на Антония Трифена (ΑΝΤΩΝΙΑΣ ΤΡΥΦΑΙΝΗΣ), оградило скиптър, а на реверса във вдълбан кръг е вписана буквата Α. T. Рейнак смята, че буквата А бележи дата на управление, т.е. година I. Това обаче не е много сигурно, тъй като тя е представена без титулатура.
От надписите се вижда, че Антония Трифена със самочувствие стъпва върху произхода си като дъщеря на царе, както и върху актуалния си статус на майка на царе и самата тя царица, управляваща Понт, наследствения домейн на баща си, но наследила го след смъртта на майка си, по времето на издаването на част от декретите самостоятелно, а по-късно и съвместно със сина си Полемон. Подобно на майка си Питодорида, Антония Трифена става видима след овдовяването си, гордо представяна и представяща се през царския си род, но с очевидно от документите странно неглижиране на династическия статус на съпруга ѝ Котис след неговата смърт.
ЛИТЕРАТУРА
Попова, Р. 2017: Антония Трифена отвъд анонимността на литературните извори. – Thracia 22, 119–146.
Попова, Р. 2023: Епиграфски паметници от Магнезия на Меандър, свързани с историята на последната тракийска династия. – В: Порожанов, К., В. Фол, (съст. и ред.) Древна Тракия и траките: маската на Борей. In Honorem Vanya Lozanova-Stancheva. София, 197–216.
Шаранков, Н. 2016: Епиграфски открития през 2015 г. – Археологически открития и разкопки за 2015, 968-970.
Barrett, A. 1978: Polemo II of Pontus and M. Antonius Polemo. – Historia 27: 437-448.
Clinton, K., N. Dimitrova. 2016: The Last Thracian Kings: New Evidence. – In: Monuments and Texts on Antiquity and Beyond. Essays for the Centenary of Georgi Mihailov (1915-1991). Sofia (= Studia Classica Serdicensia 5), 85-100.
Cojocaru, V. 2014: Once more about Antonia Tryphaina. – Journal of Ancient History and Archaeology 1/2, 15–20.
Cole, S. 1984: Theoi Megaloi: The Cult of the Great Gods of Samothrace. Leiden.
Dessau, H. 1913: Miscellanea epigraphica. 1. De regina Pythodoride et de Pythodoride iuniore. – Ephemeris Epigraphica. Corporis inscriptionum latinarum supplementum 9, 691-706.
Dimitrova, N. 2008: Theoroi and Initiates in Samothrace. The Epigraphical Evidence. – Hesperia Suppl. 37.
Kirov, S. 2011: Gaius Iulius Rhascos. – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 178, 215-220.
Magie, D. 1950: Roman Rule in Asia Minor. To the End of the Third Century after Christ. Princeton.
Margaritis, P. 1886: Médalles grecques et tessères de plomb de la collection de M. Philippe Margaritis. – Revue numismatique 3/4, 16-26, Pl. II, III, IV, V.
Olbrycht, M. J. 2016: Germanicus, Artabanos II of Parthia, and Zeno Artaxias in Armenia. – Klio 98/2, 605–633.
Popova, R. 2018: Antonia Tryphaena: a Hellenistic Queen in the Network of the Roman Imperial System. – Orpheus 25, 69–102.
Reinach, Th. 1902: L’histoire par les monnaies. Paris.
Sullivan, R. 1979: King Marcus Antonius Polemo. – NC (ser. 7) 19, 6–20, with Plate 2.
Syme, R. 1939: Observations on the Province of Cilicia. – In: Anatolian Studies Presented to Wiliam Hepburn Buckler. Manchester, 299–332 (= Syme, R. 1979: Observations on the Province of Cilicia. – In: Badian, E. (ed.) Roman Papers 1. Oxford, 120–148).
Syme, R. 1986: Isauria in Pliny. – Anatolian Studies 36, 159–164 (= Syme, R. 1988: Isauria in Pliny. – In: Birley, A. R. (ed.) Roman Papers 5. Oxford, 661–667).
Tačeva, M. 1987: Corrigenda et addenda ad PIR (III, 1898: R 40-42, 50-52; II2, 1936: C 1552-1554 ; IV2, 1966, J 517) Pertinentia. – Acta Terra Antiqua Balcanica 2, 210–213.
Tačeva, M. 1995 : The Last Thracian Independent Dynasty of Rhascuporids. – In: Studia in honorem Georgii Mihailov. Sofia, 459–467.
Tacheva, M. 1985: On the Genealogy of the Last Kings of Thracia. – In: Studia in honorem Christo M. Danov. Sofia, 412–417.
Thonemann, P. 2004: Polemo, Son of Polemo. – EA 37, 144–150.
Waddington et al. 1904 = Waddington, W. H., E. Babelon, Th. Reinach. 1904: Recueil Général des monnaies Grecques d’Asie Mineure. Tome premier, premier fascicule: Pont et Paphlagonie. Paris.