За пръв път Котис е споменат у Полибий, като сведението се отнася към 171/170 г. пр. Хр. (Polyb. 27. fr. 12). Същият автор го титулува цар (βασιλεύς) във връзка със събитията от края на Третата македонска война (171–168 г. пр. Хр.), отнасящи се към 167 г. пр. Хр. (Polyb. 30. fr. 17). Но както вече беше отбелязано, най-вероятно Котис се е възкачил на одриския трон към 183 г. пр. Хр., когато успял да прогони македонския гарнизон от Филипополис, или малко след тази успешна акция, за което говори военно-политическото активизиране на одрисите, дължащо се, изглежда, на династична промяна в одриския царски дом. Това, от своя страна, ще рече, че по време на Третата македонска война Котис вече е имал достатъчно дълго и авторитетно управление, за да е в състояние да бъде такъв важен фактор в нейния ход, какъвто е представен в литературните извори. Той бил достатъчно сигурен във възможностите си и приел при себе си Персей, принуден да напусне Македония след екзекуцията на брат му Деметрий през 180 г. пр. Хр., за да се спаси от гнева на разкаялия се Филип V, като по този начин одриският цар се противопоставил на македонския владетел (Liv. XL, 56, 1-2, 7.).

Този факт не бива да се пренебрегва, когато се анализират добрите отношения между Котис и Персей през Третата македонска война, датиращи именно от този момент. В хода на военните действия одриският цар е значим македонски съюзник. Ненапразно и акцията предприета от сапейския владетел Абруполис през 179 г. пр. Хр. е единствената известна на съвременните изследователи военна реакция от страна на траките по повод смъртта на Филип V и възцаряването на сина му Персей (Polyb. 22. fr. 18; Liv. 42. 13. 6). За да стъпи безпрепятствено върху трона на Антигонидите, новият македонски цар дължал немалко на одриския владетел и на неговия авторитет сред тракийските династи.

В началото на Третата македонска война войската на Персей наброявала 39 000 души, от тях 21 000 фалангити и 4 000 души македонска и тракийска конница. Още 2 000 елитни одриски воини (по 1 000 души конница и пехота) предвождал цар Котис (т.е. одрисите съставявали ¼ от цялата конница на Персей), а останалите воини били наемници, сред които много келти. Македонският владетел могъл да разчита и на подкрепата и на пеоните, предвождани от Дидас; римската войска била командвана от консула Публий Лициний Крас и наброявала 40 000 души, плюс над 10 000 нумидийски, лигурийски, елински, критски и пергамски военни контингенти.

Персей не разполагал с военен флот, тъй като според клаузите на мирния договор от края на Втората македонска война (200–197 г. пр. Хр.) Антигонидите нямали право на такъв и едва в навечерието на Третата македонска война той започнал усърдно да оборудва корабостроителница в Тесалонике; докато римляните могли да разчитат на 40 палубни кораба с около 10 000 души десантна войска, намиращи се под разпореждането на Гай Лукреций (Liv. 42. 31. 2-7; 42. 32. 6; 42. 35. 6; 42. 51. 3-11; 42. 52. 11; Eutr. 4. 6. 2).

Публий Лициний Крас оставил едно силно подразделение в Илирия, което има за цел да държи под непосредствена заплаха западната македонска граница, докато той начело на основните римски сили се движил по традиционния път от Аполония към Тесалия (Liv. 42. 36. 8-9). Македонският цар не предприел опит да блокира прохода, през който преминавали римляните, а решил да навлезе в Перебия, очаквайки Публий Лициний Крас край планината Оса, близо до Сюкюрион (Liv. 42. 53. 5-9; 42. 54. 1-11; 42. 55. 1-9; 42. 56. 1-10; 42. 57. 1-12).

Първото сражение през Третата македонска война с участието на конницата и лековъоръжените части се разиграло през 171 г. пр. Хр. в подножието на хълма Калиник, около Лариса. Котис разгромил италийската конница, предвождана от Гай Лициний Крас, брат на консула Публий Лициний Крас, докато Персей нанесъл поражение на тесалийската конница (Liv. 42. 58. 1-14; 42. 59. 1-11; Eutr. 4. 6. 3).

Тит Ливий (Liv. 42. 59. 2) пише: Преди всичко траките, като диви зверове, дълго държани в клетка, с такава ярост и такъв силен рев се нахвърлили върху десния фланг, където се намирала италийската конница, че този народ, безстрашен по природа и закален в битките, изпаднал в смут. В сражението римските загуби наброявали около 2 000 души от пехотата и 200 души от конницата, а 600 души били взети в плен, докато Персей изгубил 40 души от пехотата и 20 души от конницата. Особено величествена гледка представлявали траките, които, връщайки се в лагера, пели победоносен пеан и носили главите на убитите врагове, набити върху своите копия (Liv. 42. 60. 1-2; Plut. Aem. Paul. 9; Flor. 1. 28).

През 171 г. пр. Хр. за пръв път се преплели пътищата на траките и Лициниите и това щяло да има последици и за двете страни; в началото на 130 г. пр. Хр. римският консул и велик понтифекс за 131 г. пр. Хр. Публий Лициний Крас Мунцин, по време на бунта в Пергам, попаднал в плен на тракийските наемници на Аристоник и бил убит от тях, след като нарочно ги предизвикал да сторят това, за да не предостави на врага честта да притежава толкова знатен пленник, който триумфално да бъде показан пред народа. По време на бунта на Спартак, разтърсил Италия между 73–71 г. пр. Хр., неговият победител Марк Лициний Крас преживял немалко унизителни и тежки моменти преди да постигне целта си (Plut. Crass. 8-11; App. B. Civ. 1. 116-121; Eutr. 6. 7. 1). Премеждията и пораженията, изпитани от Лициниите, изглежда, станали причина през 29–28 г. пр. Хр. за жестокото отношение на Марк Лициний Крас, внук на едноименния победител на Спартак, срещу траките (Liv. Per. 134; 135; Dio Cass. 51. 23). Именно Марк Лициний Крас през 29–28 г. пр. Хр. се явява фактическият покорител на Тракия и траките на юг от река Истрос, но това е краят, а началото на военното съприкосновение между Лициниите и траките било поставено през 171 г. пр. Хр., когато одриският цар Котис нанесъл голямо поражение на предвожданата от Гай Лициний Крас италийска конница.