Страбон [VII, 3, 12] изрично отбелязва, че гетските територии през I в. пр. Хр. - I в. са обитавани от Д., които живеят в близост със земите на германските племена и изворите на р. Истрос. Античният географ [VII, 3, 13] обяснява още, че Д. говорят същия език като гетите.
Центровете на дакийската култура трябва да се търсят в земите отвъд Карпатската верига, в днешните територии на Банат и на Трансилвания. Дион Касий предава, че племената отвъд, т. е. на север от Истрос се наричат Д. [LI, 22,7-8]. Името им за първи път се среща в Записки за галската война на Гай Юлий Цезар [VI, 25, 2], но много от изследователите смятат, че този текст е по-късна добавка.
По-голяма яснота в етногеографската карта на севернотракийските племена от I-II в. дава Дион Касий. Той съобщава, че Децебал е владетел на Д. и се нарича така от римляните, макар че някои елини наричат Д. гети. Лично аз - пояснява историкът - зная, че гетите живеят отвъд планината Хемус и при р. Истрос.
Д. са най-силният военно-политически противник на римската административна система в Европейския Югоизток през последните десетилетия на I и през началото на II в. Императорите Домициан (81-96 г.) през 86-88 г. и Траян през 101-102 и 105-106 г. водят кръвопролитни войни с Д. на Децебал, за да ги подчинят. В новопокорените земи римляните създават провинция Дакия.
Кирил Йорданов