Официален уебсайт: www.muzei-kazanlak.org; www.kazanlakmuseum.com
Адрес: ул. „П. Р. Славейков“ № 8, Казанлък
Телефон: 0882512209
E-mail: museum.iskra.kz@abv.bg
Лице за контакт: Кристиян Желязков
Зимно работно врме | 9:00 – 18:00 часа |
Лятно работно време | 9:00 – 17:30 часа |
Исторически музей „Искра“ – гр. Казанлък е създаден на 29 юни 1901 г. от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю като Музей за старини и изкуства. Днес във фондовете и експозициите на музейните обекти се съхраняват над 50 000 експоната, разпределени в девет отдела – Праистория, Античност, Средновековие, Възраждане, Нова история, Най-нова история, Етнография, Казанлъшка роза и История на музикалната култура.
Постоянната експозиция на музея е разположена на няколко нива, като са представени най-атрактивните, с висока научна и художествена стойност експонати от деветте отдела. Акценти представляват колекцията от праисторически костни сърпове; находките от тракийския град Севтополис и тракийските гробници; средновековното въоръжение; експонати, свързани с борбите за независима българска църква и новобългарска просвета от епохата на Възраждането; колекция кръстове на Иван Енчев-Видю и накити и носии от Казанлъшкия край; експонати свързани с Руско-турската война и войните за национално обединение; материали, представящи различните производства на град Казанлък от началото на ХХ в. с акцент върху лютиерството.
В първа зала на експозицията посетителите могат да се запознаят с погребалните практики на траките и материалните останки, свързани с тях. Информацията е онагледена чрез текстови и снимков материал, представящ част от монументалните паметници, открити в Долината на тракийските царе, както и чрез намерените при разкопките на некропола на Севтополис гробни дарове (местни и вносни керамични съдове, метални изделия, накити, погребални глинени венци). Траките се славели като едни от най-добрите войни на античния свят – в експозицията са показани паметници на защитното и нападателно въоръжение (брони, мечове, върхове на копия и върхове на стрели).
Втора зала от експозицията е посветена на Одриската столица Севтополис. Илюстративни табла запознават посетителите с историята на проучването на града, с неговия план и устройство, със съдбата му след приключване на разкопките. Сред експонатите са част от стенната мазилка от тронната зала на Двореца, култови огнища (т.н. есхари), архитектурни елементи от украсата на сградите, множество предмети от бита и ежедневието на жителите на града. Търговските му контакти са онагледени от вносна гръцка фина трапезна керамика, както и от амфорна тара.
В залата – трезор са изложени най-ценните, атрактивни и високохудожествени експонати, представящи тракийската култура от елинистическата епоха. Експозицията е разделена на две – в първата ѝ половина са показани лични вещи и гробни дарове, намерени при проучването на погребения на представители на тракийската аристокрация. Във втората половина е отделено особено внимание на находките, разкрити в гробницата под могила Голяма Косматка, където се предполага, че е бил погребан един от владетелите на одрисите и основател на Севтополис – Севт ІІІ.
Около 45/46 г.сл.Хр. земите на юг от Стара планина били организирани от римляните в провинция Тракия. За времето на Ранната империя (Принципат) най-близкият голям административен център в района е Августа Траяна. На територията на Казанлъшката котловина вероятно са съществували малки сателитни селища, косвено доказателство за които се явяват проучените могили от римската епоха.
Сред експонатите са представени материали от разкритите погребения – керамични, метални и стъклени съдове, керамични лампи; предмети, свързани с тоалета – части от тоалетно сандъче, ключета, стригили. Показани са и елементи от колесници – металните шини на колелата, както и железен стол на провинциален администратор.
Постоянна експозиция, елинистическа епоха, зала 1
Постоянна експозиция, елинистическа епоха, зала 2
Постоянна експозиция, елинистическа епоха, зала – трезор
Постоянна експозиция, римска епоха
Историческият разказ в експозицията е в два дяла – първият се отнася за времето на елинистическата епоха и по-конкретно е свързан с тракийската столица Севтополис. Представени са каменни артефакти, намерени при проучванията на селището и чрез тях са онагледени особеностите в градоустройството и архитектурата му.
Втората част от експозицията е с находки от Римската императорска епоха, като акцентът е върху три светилища на Тракийския конник от периода II−IV в.сл.Хр., проучени при селата Крън и Виден в Казанлъшката котловина. Още няколко артефакта с надписи потвърждават наличието на голям военен гарнизон на помощните войски, обслужващи защитните съоръжения, издигнати при днешния гр. Шипка.
Освен Постоянната експозиция, в Мултимедийната зала на музея се организират временни изложби – с непоказвани експонати от фондовете или гостуващи от други музеи в страната.
Освен Постоянната експозиция в основната сграда, Историческият музей администрира още няколко достъпни за посещения обекта – Музей на розата, Етнографски комплекс „Кулата“, Казанлъшка гробница (един от българските паметници под егидата на ЮНЕСКО) и още пет социализирани гробници в т. нар. „Долина на тракийските владетели“, дом „П. Стайнов“.
Открита през 1944 г. Състои се от коридор и две камери. Изградена е от тухли, а стените са покрити с изящна стенописна декорация. Датира се в първата половина на III в. пр. Хр. Общата концепция между архитектура и стенописи, уникалният стил и майсторството на художника превръщат гробницата при Казанлък в един от шедьоврите на тракийското изкуство и на античното културно наследство. Паметник под егидата на ЮНЕСКО.
Един от шедьоврите на тракийската гробна архитектура от последната чевърт на IV в. пр. Хр. Състои се от широк коридор, монументална фасада, завършваща с фронтон, преддверие с полуцилиндричен свод и куполна камера. Коридорът е бил с покрив от керемиди, носени от дървена конструкция. В кръглата камера има вграден дорийски ордер, включващ седем колони и архитрав. В центъра на камерата се издига свободно стояща дорийска колона. Всички повърхности са покрити с бяла щукатура.
Датира се в последната четвърт на IV в. пр. Хр. Гробницата е с дълъг дромос, покрит с керемиди непосредствено над фасадата, представителна фасада с пластична украса и две камери. Входовете към двете камери са затваряни с двукрили каменни врати. В дъното на кръглата камера е монтирано гробно легло, върху фасадната плоча на което в релеф е изобразено дървено легло. Пред него има каменно стъпало с крака, моделирани като лъвски лапи.
Първоначално е издигнат могилният насип, в който по-късно е прокопана траншея и са изградени три камери – първата с конзолен свод, втората с кошеровиден купол и последната е монолитна. В края на IV – началото на III в. пр. Хр. в последното помещение са положени изключително пищни гробни дарове. Въпреки, че те са непокътнати, липсват човешки останки. След приключване на погребалната церемония, входовете към отделните камери са зазидани, доизградени са 13-метров коридор с плоско дървено покритие и външна фасада, след което съоръжението е опожарено. Пред гробницата грижливо е положена бронзова глава, чието майсторство на изработка я нарежда сред шедьоврите на елинистическата монументална бронзова пластика. Портретните сходства с изображения върху монети на Севт III подкрепят идеята, че тя е представяла именно този тракийски владетел.
Дълъг непокрит дромос води към отворено преддверие и правоъгълна камера, покрити с конзолен свод. Повърхностите са покрити с бяла мазилка, имитираща в релеф квадрова зидария. Двукрила касетирана каменна врата затваря входа между преддверието и камерата. В дъното на камерата е разположено гробно легло. Функционирането на гробницата се отнася към последната четвърт на IV в. пр. Хр.
На площ от 100 м2 е разкрит комплекс, включващ 6 помещения. Първоначално върху правоъгълен тристъпален стилобат е поставена монолитна саркофагоподобна камера. Вътрешността ѝ впечатлява с касетирания таван с изящни стенописи. В по-късен етап към нея са доизградени още 5 помещения от големи гранитни квадри. В едно от тях са намерени останки от кон, апликации за амуниция, нагръдник и два сребърни съда. Комплексът е сред най-представителните паметници на тракийската гробнична архитектура от последната трета на IV в. пр. Хр.