Комосик е севернотракийски владетел, включен в т. нар. листа на „дакийските царе” – наложена в съвременната историография трактовка относно серията династи във Вътрешнокарпатската област. Голяма част от този именник се основава изключително върху късните сведения на Йорданес в неговия труд Гетика (или De origine actibusque Getarum) от средата на VІ в. Античният автор, който искрено смята гетите за готи, пише, че след смъртта на Декеней почитта, която имали към него, преминала почти напълно върху Комосик, тъй като му бил равен по знание. Той бил зачитан от тях поради опитността си и като цар, и като жрец, и съдил народите съвсем справедливо. А когато Комосик напуснал този свят, Корил се възкачил на готския престол и в продължение на 40 години управлявал племената в Дакия (Iord. Get. 73).

Историческото присъствие на Комосик не предизвиква съмнения сред съвременните автори, въпреки че в други извори липсва информация за него. Севернотракийският владетел не е споменат около събитията от края на 30-те и началото на 20-те години на І в. пр. Хр. (с участието на Котисо/Котисони(с), Дикомес, Ролес, Дапикс и Зиракс), в резултат на което някои автори изтеглят началото на неговото управление в края на I в. пр. Хр., напр. около 15 – 10 г. пр. Хр. Други автори датират събитието в началото на I в. – допуска се възможността преходът на властта от Декеней към Комосик да е осъществен около 11 г. Аргументацията се гради върху биографията на Август от Светоний, където се разказва за смъртта на трима от предводителите на даките, чиито нападения императорът възпрял (Suet. Aug. 21. 2). Информацията за победата над нахлуващите даки е предоставена от самия Октавиан в Делата на Божествения Август (Aug. Res Gest. 30). Събитията се поставят във връзка с действията на Лентул в Северна Тракия, за което споменават Тацит (Tac. Ann. 4. 44), Флор (Flor. 2. 28. 18-19) и Йорданес (Iord. Rom. 247). Кампанията на легата е с плаваща датировка между 18/16 г. пр. Хр. и 10/12 г. Поради липсата на конкретни данни и различните идентификации на Лентул е невъзможно походът да служи като база при изграждането на абсолютна хронология на владетелите.

Според най-разпространеното мнение, Декеней и наследилият царските и жречески прерогативи Комосик си поделят интервала между 44 г. пр. Хр. и 28/29 г. Датировката на края на управлението на Комосик в 28/29 г. произлиза от базираната на математически изчисления интерпретация на сведенията за неговия предполагаем пряк наследник Корил. Основна характеристика на този владетел е продължителността на неговото управление. Той е отъждествяван със споменатия от Фронтин цар на даките Скорило по време на една от гражданските войни в Рим (Front. 1. 10. 4), а по-късно и със Скорило от отпечатъците в композитния текст “DECEBALUS PER SCORILO”. Печатите са върху глинен съд-питос от Сармизегетуза Регия. След откриването на графита през 1954 г., в историографията преобладаваща става идеята, че Скорило/Корил, който властвал 40 години (между 28/29 – 68/69 г.), е баща на последния севернотракийски цар Децебал.

Дори и да се приемат за верни, тези умозрителни заключения не датират прехода на властта от Декеней към Комосик и не обясняват дългия период на управление на двамата, обхващащ 72/73 години. Друго мнение, според което Декеней, Комосик и Корил (който не е идентичен с фронтиновия Скорило = Скорило от графита) си поделят интервала между 44 г. пр. Хр. и началото на I в., допуска възможността за сравнително краткосрочно управление на Комосик.

Информацията на Йорданес позволява и нова интерпретация. Както той (Iord. Get. 39; 67-73), така и Страбон (Str. 7. 3. 5; 7, 3, 11; 16, 2, 39), т.е. единствените антични автори, които дават информация за Декеней, не го назовават с титлата “цар”. В качеството си на пръв царски съветник и върховен жрец той е имал законодателни, религиозни и идеологически функции. На неговата мъдрост и личен престиж се дължи и почитта на гетите. Въпреки че характера на властта му се определя като “почти царска”, текстовете на Страбон и Йорданес са категорични, че Декеней не е бил цар, за разлика от Комосик. Поради липсата на сведения за самостоятелно управление на жреца след смъртта на Буребиста и изричното хронологическо съотнасяне на двамата политически и духовни сътрудници, с голяма вероятност може да се твърди, че Декеней умира преди владетеля.

Съвкупните сведения навеждат на мисълта, че “гетът Буребиста” насилствено завзема властта, вероятно възползвайки се от междуособици в династическия дом. За да потуши и овладее реакциите на недоволство, причинени от сътресенията в редовете на управляващи и аристокрация, той се възползва от услугите на Декеней. Актът на „узурпиране“ на престола и необходимостта от легитимиране може да обясни делегирането на задължения и разделянето на върховната власт между двамата. Дейността на Декеней свежда до минимум недоволството от нарушаването на традиционните политически норми и закони, възстановени след смъртта на владетеля. Фактът, че смъртта на жреца предхожда тази на гетския цар е и логично обяснение за успеха на заговора. Лишен от авторитетната подкрепа на своя сътрудник, Буребиста е убит през 44 или 43 г. пр. Хр. и държавата му е поделена (вероятно на четири части) между заговорниците. Хипотетично може да се предположи, че един от тях е Комосик (изрично представен от Йорданес като жрец и като цар). Той първо наследява жреческите функции и достойнство от Декеней, а след смъртта на Буребиста Комосик става и цар, управлявайки над част от поделените територии, чиято изрична локализация не е възможна.