Веселин Данов
2025
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Обектът е разположено в две съседни местности Калето и Градището. Отстои на 1,5 км западно от село Градешница, община Криводол, обл. Враца. В древността двете местности са представлявали едно цяло, преди да бъдат отделени от отбранителен вал и крепостна стена през Късната античност.
ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА
Проучването на селището е извършено от Богдан Николов, дългогодишен археолог в РИМ – Враца. Регистрирано е в началото на 60-те години на XX век. Първите разкопки са проведени в местността Калето през 1963 г. Те имат сондажен характер. В периода 1964–1971 г. са извършени системни разкопки. Проведени са на площ от 5430 кв. м в западната и южна част на м. Градището и на ограничена площ в югоизточната част на м. Калето. През 1977 г. изследванията са възобновени. Съсредоточени са в участък западно от Градището. Чрез сондажни проучвания е направен неуспешен опит за локализиране на некропола на ранноенеолитното селище. В резултат на това изследване е регистриран етап в съществуването на обекта, по-ранен от представения в м. Градището и м. Калето.
През 2014 г. е извършено геомагнитно изследване в м. Градището и м. Луканово дърво под ръководството на Петър Зидаров и Георги Ганецовски. То потвърждава част от направените от Б. Николов наблюдения върху планиграфията на обекта. Установена е приблизителната граница и планировка на ранноенеолитното селище, локализирано е укрепителното съоръжение.
СТРАТИГРАФСКИ ДАННИ
Според Б. Николов средната дебелина на напластяванията от ранния енеолит е 1,20 м. За м. Калето е отбелязана дебелина на напластяванията до 0,80 м. Изследователят разграничава три строителни хоризонта: А, В, С (броени отдолу нагоре). И трите са „загинали“ в резултат на пожар. До голяма степен данните за пожара се потвърждават от състоянието на керамиката, голяма част от която е вторично изпечена. Според проучвателя първото строително ниво е изградено върху стерилна глинена подложка. След опожаряването му то е заравнено, а теренът — допълнително нивелиран с глина. Подобна е съдбата на втори (В) и трети (С) строителен хоризонт. В резултат на ерозията и обработката на почвата в района най-горното жилищно ниво е почти унищожено.
ЖИЛИЩА
Жилищата са едноетажни с едно или две помещения. Имат правоъгълен план, ориентиран в посока север–юг (с вход от юг). Размерите им варират от 6–7 до 9 м дължина и 4,5–5 м ширина. Разкрити са частично или изцяло общо 63 жилища. В трите фази на съществуването си селището има приблизително еднакъв план на застрояване. Постройките са организирани в редици (изток–запад). Разстоянието между тях е от 3 до 6 м. От запад селището е обградено от ров.
ХРОНОЛОГИЯ, ПЕРИОДИЗАЦИЯ, КУЛТУРНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Селището при Градешница е епонимен обект за ранноенеолитната култура, съществуваща на територията на днешна Северозападна България през първата половина на V хил. пр. Хр. След публикуването на материалите от него в научно обращение влиза новото наименование на културата, предложено от Б. Николов. Културата е наречена Градешница и това имe добива популярност. Той разделя ранния енеолит в Западна България на две фази: първа, представена в селището при Бреница, и втора, представена в Градешница. Б. Николов първи синхронизира материалите от ранния енеолит от Северозападна България с такива от района на Благоевградско и приема, че се отнасят към една културна група.
Обобщавайки данните за ранния енеолит в Западна България, Х. Тодорова разграничава три фази на култура Градешница. Първата фаза е представена в селищата при Бреница, Деветашка пещера, Ихтиман, Бухово, втората в Градешница, Окол глава, Перник – крепостта Кракра, Горни Пасарел и третата – отново в Градешница, Перник и Садовец.
След цялостен преглед на раннoенеолитните материали от Западна България и Северна Гърция Ст. Чохаджиев достига до извода, че става на въпрос за един общ етнокултурен комплекс, наречен от него Градешница–Слатино–Дикили Таш. Той разделя развитието на културата на три подфази. Първа фаза е представена в обектите Слатино 2, Бреница, Кондофрей, Дрен, Мещица, Българчево, Струмско. Втората фаза е застъпена в Борован, Галепсос, Самораново, Слатино 3-ти и 4-ти хоризонт, Ситагри, а третата фаза — в Градешница, Слатино 5-ти и 6-ти хоризонт и Дикили Таш II.
Последните изследвания доказаха, че в Градешница е представена етап хронологически по-късен от документирания в пети и шести хоризонт на Слатино.
От селището при Градешница произлиза богата колекция от предмети, изработени от глина, камък и кост. Общият брой на керамичните съдове, похлупаци и поставки е над 200, а антропоморфните фигурки – около 440 броя. Сред съдовете най-впечатляващи са хранилищата с моделирани антропоморфни израстъци (ръце и/или гърди). Те са орнаментирани с богата врязана украса, имаща общи черти с тази на антропоморфните фигурки. Колекцията от антропоморфна пластика е една от най-големите. Срещат се няколко основни типа фигурки – стоящи, седящи, полуседящи, цилиндрични. Почти всички са покрити с врязана украса, маркираща основни елементи от облеклото им. В Градешница е открито голямо количество дъна от съдове със знаци върху тях, представляващи едни от най-ранните графични символи.
ЛИТЕРАТУРА
Вайсов, Ив. 1981: Антропоморфната пластика на култура Градешница. – Изкуство, XXXI, кн. 9 – 10, 46 – 50.
Ганецовски, Г. 2011a: Началата – образи и знаци. Праистория. – В: Началата. Образи и знаци. Каталог Изложба от фондовете на РИМ Враца и КЦ Тракарт Пловдив в музея на НБУ, София, 20 – 85.
Данов, В. 2019: Керамични съдове и малка пластика от енеолитното селище Градешница. Дисертации, Т. 14, София.
Зидаров и др. 2015: П. Зидаров, Г. Ганецовски, К. Димитров, Р. Комп. Магнитно картиране на археологически ландшафт в м. Градището и м. Луканово дърво край с. Градешница, община Криводол. – АОР през 2014 г. София, 858 – 860.
Николов, Б. 1962: Праисторически селища във Врачанско. – Археология, 4, 65 – 71.
Николов, Б. 1963: Градешница. Враца.
Николов, Б. 1968: Враца, старо изкуство. София.
Николов, Б. 1970а: Праисторическо селище Калето при с. Градешница, Врачански окръг. – ИАИ, XXXII, 235–248.
Николов, Б 1970б: Идолната пластика от Градешница.– Археология, XII, 4, 56 – 68.
Николов, Б., И. Георгиев 1970: Наченки на писменост през халколитната епоха в нашите земи.- Археология, XII, 3, 1–9.
Николов, Б. 1972: Богове от глина. – Изкуство, кн. 9, 36–40.
Николов, Б. 1973: Две праисторически жилища от Градешница. – сп. Архитектура, 8, 36-38.
Николов, Б. 1974: Градешница, праисторически селища. София, №6.
Николов, Б. 1976: Новооткрити праисторически писмени знаци. – Векове, 5, 16–20.
Николов, Б. 1978: Разкопки в м. Западно от Градището при с. Градешница, Врачански окръг. – АОР за 1977. София, 31.
Николов, Б. 1981а: Развитие на халколитните култури в Западна България. – Дисертация за присъждане на научна степен „Кандидат на историческите науки“. София, 1981.
Николов, Б. 1981б: Праисторически жертвеници от глина. – Изкуство, 9-10, 43– 45.
Николов, Б. 1984: Криводол древни култури. ДИ „Септември“.
Николов, Б. 2014: От Искър до Огоста. Историята на 151 села и градове от бившия Врачански окръг.
Николов, В. 1990: Към интерпретацията на керамичната „плочка” със знаци от Градешница. – Изкуство, 2, 47–49.
Сиракова, С., Р. Златева-Узунова 2012: Кремъчни ансамбли от енеолитното селище в местността Калето при с. Градешница. – В: М. Манов (ред.) Василка Герасимова-Томова. In memoriam. София, 23–52.
Тодорова, Х. 1986: Каменно – медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата ера). София.
Чохаджиев, С. 2000а: Периодизация на ранния енеолит от Западна България и Северна Гърция. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения Професор „Иван Гълъбов” Велико Търново, 14-17 ноември 1996г., Велико Търново, 441 – 449.
Чохаджиев, С. 2000б: Периодизация на енеолита от басейна на р. Струма. – В: В. Николов (ред.). Карановски конференции за праисторията на Балканите 1. Тракия и съседните райони през неолита и халколита. София.
Чохаджиев, С. 1989:. Периодизация и синхронизация на ранния енеолит от басейна на р. Струма. Автореферат. София.
Nikolov, В. 1978: Developpement du Calcolithique en Bulgarie de l’Ouest et du Nord – Oest. –Studia Prehistorica, 1-2, 121 – 129.
Nikolov, B. 1986: Signes sur des ouvrages en argile de l`époque préhistorique en Bulgarie Occidentale. – Studia Praehistorica 8, 166–185.
Todorova, H. 1995: The Neolithic, Eneolithic and Transitional Period in Bulgarian Prehistory. – In: Prehistoric Bulgaria. Ed. D. Bailey, I. Panayotov. Madison. Wisconsin. 83 – 91.
Todorova, H. 2003: Prehistory of Bulgaria. – In: Recent research in the prehistory of the Balkans. Ed. D. V. Grammenos. Thessaloniki, 257 – 328.